Питър Бенчли - Челюсти

— Разбира се, че трябва — каза Броуди, като ставаше. — Кой не трябва да подиша?

— Има тирбушон на полицата до бутилките червено вино.

— Какво има там?

— Ами прибор… тирбушон — обясни Дейзи Уикър.

Броуди изпита удоволствие, като видя как Елън се изчерви. Това му помогна да се справи със собственото си объркване. Той намери тирбушона и се зае да отваря бутилките червено вино. Едната тапа измъкна лесно, но другата се раздроби и няколко парченца попаднаха в бутилката. После Броуди извади бялото вино от хладилника и докато го отваряше, се опитваше да произнесе марката на етикета: Маунт Рачет 12 12 Montrachet (фр.) — монтраше, марка вино. В случая героят произнася думата на английски. — Б.пр. . Като се справи, както му се стори, с произношението, той избърса до сухо бутилката с кърпата за чинии и я отнесе в столовата.

Елън седеше в единия край на масата, откъм кухнята, Хупър беше от лявата й страна, Медоус — отдясно. До него седеше Дейзи Уикър, а срещу Дейзи — Дороти Медоус. Мястото на Броуди беше в другия край на масата — срещу Елън.

Като изви лява ръка зад гърба си и застана отдясно на Елън, Броуди започна да пълни чашата й с вино.

— Чаша „Маунт Рачет“ — обяви той. — Реколта 1970 година. Много хубава година. Спомням си отлично.

— Достатъчно — каза Елън и леко подпря гърлото на бутилката. — Не наливай догоре.

— Извинявай — отвърна Броуди и наля на Медоус.

Като свърши с разливането на виното, Броуди седна на мястото си. Погледна чинията със супа пред него, после крадешком огледа гостите — всички ядяха от нея, значи не е било никаква шега. Тогава той взе лъжицата и загреба. Супата беше студена и не приличаше на супа, ала не беше лоша.

— Обожавам гаспачо — каза Дейзи, — но се приготвя толкова трудно, че не я правя много често.

— М-м-м — кимна Броуди, като загреба втора лъжица.

— Често ли готвите гаспачо?

— Не — каза той. — Не много често.

— Опитвали ли сте някога М и Г?

— Не, не мога да се похваля с това.

— Трябва да опитате някой път. Впрочем, вероятно няма да получите удоволствие, тъй като е противозаконно.

— Искате да кажете, че това нещо е противозаконно? Но как така? Какво е това?

— Марихуана и гаспачо. Вместо подправки посипвате отгоре малко марихуана. После смъркате мъничко, вкусвате мъничко, смъркате, вкусвате. Пълно великолепие!

Измина цяла минута, докато Броуди разбере за какво говори тя, и дори когато разбра, не отговори веднага. Наклони чинията към себе си, дояде супата си, изпи виното си на един дъх и избърса устата си със салфетка. Отначало погледна Дейзи, която мило му се усмихваше, после премести погледа си към Елън, която с усмивка слушаше Хупър.

— Наистина е страхотно — каза Дейзи.

Броуди реши да се въздържи, за да не разстрои Елън.

— Виждате ли — подзе той, — не намирам…

— Обзалагам се, че Мат е опитвал.

— Може и да е опитвал, но не разбирам какво…

— Мат, извинете — повиши глас Дейзи. Разговорът на отсрещния край на масата секна. — Много ми е любопитно, опитвали ли сте някога М и Г? Между впрочем, мисис Броуди, гаспачото е великолепно.

— Благодаря — каза Елън. — Но какво означава М и Г?

— Веднъж опитвах — каза Хупър. — Но никога не съм се увличал от това нещо.

— Трябва да ми разкажете — настоя Елън. — Какво е това?

— Мат ще ви разкаже — каза Дейзи.

Броуди се надигна и започна да обира празните чинии от супата. Като влезе в кухнята, почувства, че му се гади и че му се вие свят, а на челото му изби пот. Но когато постави чиниите на мивката, пристъпът премина, главата му се избистри.

Елън влезе след него и завърза престилката на кръста си.

— Помогни ми. Трябва да се нареже месото — каза тя.

— Тъй вярно, ще го нарежа — отвърна Броуди и започна да търси в шкафа нож за рязане на месо и вилица. — Е, какво мислиш за това?

— За кое?

— За М и Г? Хупър каза ли ти какво е то?

— Да. Доста забавно, нали? Трябва да призная, че наистина би било вкусно.

— Откъде знаеш?

— Никой не знае какво вършим ние, жените, когато се съберем в болницата на работа. На, режи! — Със специалната двузъба вилица тя постави печеното върху дъската за рязане. — Нарежи го като бифтек: филиите трябва да са два сантиметра дебели.

Тая кучка Уикър е права в едно, помисли си Броуди, като прокара ножа през месото: наистина се чувствам отчужден. Като отряза парче месо, той рече:

— Ти май спомена, че това е печено.

— Да, печено.

— Но месото е сурово. Погледни. — Той повдигна парчето, което току-що бе отрязал. Беше розово, а по средата почти червено.