Питър Бенчли - Челюсти

— Акулите снасят ли яйца? — попита Шон.

— Това, млади човече, е хубав въпрос и в същото време много сложен. Да, някои акули наистина снасят яйца, но не така както кокошките.

— Пощадете мистър Хупър, момчета — намеси се Елън и се обърна към Броуди:

— Мартин, може би ще пийнем нещо?

— Разбира се — каза Броуди. — Какво ще пиете?

— За мен джин с тоник — обади се Хупър.

— А за теб, Елън?

— Чакай да помисля. Ако обичаш малко вермут с лед.

— Хей, мамо, какво е това на шията ти? — попита Били.

— Зъб от акула, мили. Подари ми го мистър Хупър.

— Виж ти, бива си го! Може ли да го видя?

Броуди отиде в кухнята. Спиртните напитки стояха в шкафа над мивката. Вратичката заяде. Той силно дръпна металната дръжка и тя остана в ръката му. Броуди машинално я хвърли в кошчето за боклук, извади една отвертка и разби вратичката на шкафа. Вермут. В каква бутилка беше, дявол да го вземе? Никога не бяха пили вермут с лед. Ако Елън пиеше, което бе съвсем рядко, обикновено си наливаше уиски и го разреждаше с лимонада. А, ето я най-после зелената бутилка. Напъхана чак в ъгъла. Броуди хвана бутилката, отвори капачето и помириса. Миришеше на евтино плодово вино, което пияниците купуват по долар и четирийсет литърът.

Броуди приготви напитките, после започна да си разрежда уиски с лимонада. Както обикновено, искаше да измери уискито с една малка чашка, но размисли и си наля почти една трета от чашата. Доля я с лимонада, хвърли няколко кубчета лед и протегна ръката си за другите две чаши. Три чаши могат да се носят в една ръка само ако пуснеш палеца си в едната от тях. Броуди така и направи.

Били и Мартин се бяха настанили на дивана между Елън и Хупър. Шон седеше на пода. Броуди чу Хупър да говори нещо за прасенца и Мартин възкликна:

— Наистина ли?

— Ето — Броуди подаде чашата на Елън, онази, в която бе потопил палеца си.

— Няма да получиш бакшиш, момче — подхвърли Елън. — Добре, че не си станал келнер.

Броуди я погледна, като се чудеше каква грубост да й каже и се спря на следната:

— Извинете, херцогиньо.

Той подаде другата чаша на Хупър и попита:

— Нали това беше вашата поръчка?

— Отлично. Благодаря.

— Мат ни разказваше за акулата, която хванал — продължаваше Елън. — В търбуха й открили цяло прасенце.

— Ами? — измърмори Броуди, като сядаше в креслото срещу дивана.

— Това не е всичко, татко — каза Мартин. — Намерили и цяло руло накатранена хартия.

— И една човешка кост — добави Шон.

— Казах, че приличаше на човешка кост — уточни Хупър. — Трудно беше да се установи истината. Може да е било ребро от говедо.

— Мислех, че вие, учените, лесно определяте тези неща — подметна Броуди.

— Невинаги — отвърна Хупър. — Особено ако костта прилича толкова много на ребро.

Броуди отпи голяма глътка уиски.

— Слушай, татко — подхвана Били. — Знаеш ли как делфинът убива акула?

— С пушка ли?

— Какво говориш? Блъска се в муцуната й, докато не я убие. Така каза мистър Хупър.

— Потресаващо — рече Броуди и пресуши чашата си. — Ще отида да си налея още. Кой друг иска?

— Но нали утре си на работа? — попита Елън.

— И какво от това? Не уреждаме всеки ден такива, изискани вечери.

Броуди се отправи към кухнята, но позвъняването на вратата го спря. Отвори и видя Дороти Медоус, дребна и крехка, облечена както винаги — в тъмносиня рокля и с перлено колие на шията. Зад нея стоеше някакво момиче — Броуди се досети, че това трябва да е Дейзи Уикър, — високо, стройно, с дълги прави коси. Носеше панталони и сандали. Не беше гримирана. Зад Дейзи Уикър се мержелееше фигурата на Хари Медоус, не можеш да го объркаш с никого.

— Най-после — зарадва се Броуди. — Влизайте.

— Добър вечер, Мартин — поздрави Дороти Медоус. — Сблъскахме се с Дейзи пред вратата ви.

— Дойдох пеша — каза Дейзи Уикър. — Приятно ми е да се разхождам.

— Прекрасно, прекрасно. Заповядайте, влезте. Казвам се Мартин Броуди.

— Знам. Виждала съм ви с полицейската кола. Работата ви сигурно е интересна.

Броуди се засмя.

— Всичко ще ви разкажа за нея, само да не ви приспя.

Броуди поведе Дейзи Уикър и семейство Медоус към гостната, предостави на Елън да ги запознае с Хупър, а той попита какви напитки да им приготви: уиски със сода за Хари, сода с лимонов сок за Дороти и джин с тоник за Дейзи. Наля и на себе си и започна да си отпива по малко, докато приготвяше напитките. А преди да се върне в гостната, щедро плисна уиски в чашата си и го разреди с малко лимонада.