Питър Бенчли - Челюсти

— Точно такова трябва да бъде.

— Не и ако е печено. Печеното трябва да е печено, трябва да е добре опечено.

— Мартин, повярвай ми. Така се прави агнешко „Бътерфлай“. Уверявам те.

Броуди повиши тон:

— Нямам намерение да ям сурово печено!

— Ш-ш-т! За бога! Не можеш ли да говориш по-тихо?

Броуди продължи с хрипкав шепот:

— Сложи това проклето месо във фурната и нека се изпече както трябва.

— Но то е готово! — възрази Елън. — Ако не искаш, не го яж, но аз ще го поднеса така.

— Тогава си го нарежи сама. — Броуди хвърли вилицата и ножа върху дъската, взе двете бутилки червено вино и излезе от кухнята.

— Ще трябва да почакаме малко — съобщи той, като вървеше към масата, — готвачката ни приготвя овен за вечеря. Искаше да ни го поднесе жив, но той я ухапа за крака. — Броуди вдигна бутилката над празните чаши. — Не разбирам защо да не можем да налеем от червеното вино в чашите, в които пихме бяло.

— Вкусовите качества не се съчетават — отвърна Медоус.

— Искаш да кажеш, че от това се образуват газове? — Броуди напълни и шестте чаши и седна. Пийна си малко от виното. — Добро е — каза той, глътна още малко и още малко. След това отново напълни чашата си.

Елън излезе от кухнята с дъската за рязане. Постави я върху бюфета до купа чинии. Върна се в кухнята и отново се появи с две блюда с гарнитура в ръце.

— Надявам се, че месото ще ви хареса — каза тя. — За пръв път го приготвям по тази рецепта.

— Какво е това? — попита Дороти Медоус. — Ароматът е изумителен.

— Агнешко „Бътерфлай“ в марината.

— Наистина ли? А как приготвяш маринатата?

— Джинджифил, соев сос и още цял куп неща. — Тя поставяше в чиниите дебели парчета агнешко, аспержи и тиквички и ги подаваше на Медоус, а той ги поставяше на масата.

Когато Елън седна, Хупър вдигна чашата си и каза:

— Предлагам да пием за главния готвач.

Всички вдигнаха чашите си и Броуди рече:

— Желая ви успех.

Медоус пъхна в устата си парче месо, подъвка го, премлясна и възкликна:

— Фантастично! Това е най-крехкото и най-хубаво филе, което съм вкусвал някога. А какъв възхитителен аромат!

— Особено ми е приятно да го чуя от теб — каза Елън.

— Необикновено вкусно — потвърди Дороти. — Ще ми дадеш ли рецептата? Сега Хари ще иска да му готвя това ястие поне веднъж в седмицата.

— В такъв случай ще трябва най-напред да ограби някоя банка — отбеляза Броуди.

— Но печеното е наистина ужасно вкусно, Мартин, не намираш ли?

Броуди не отговори. Той лапна късче месо и внезапно почувства, че отново му се гади. На челото му пак избиха капчици пот. Имаше усещането, че някой друг управлява тялото му, и изгуби контрол върху движенията си. Вилицата натежа в ръката му и той се уплаши: ами ако изведнъж се изплъзне от пръстите му и се стовари върху масата? Той здраво я стисна в юмрука си. Броуди знаеше, че ако заговори, езикът няма да му се подчини. Всичко е от виното. Сигурно е от виното. Прокара пръстите си по покривката, като се стараеше да не събори чашата. После се облегна на стола си и дълбоко въздъхна. Притъмня му пред очите. Опитваше се да гледа в картината, която висеше над главата на Елън, но Елън говореше с Хупър и това му пречеше да се съсредоточи. Всеки път, когато се обръщаше към него, тя леко докосваше ръката му с пръсти, но на Броуди му се стори, че го правеше твърде интимно, като че ли двамата си имат свои тайни. Не чуваше какво разговарят на масата. Последното, което достигна до ушите му, беше: „Не мислите ли така?“ Кога беше произнесено това? От кого? Той не можеше да каже. Погледна Медоус, който разговореше с Дейзи. После погледна Дороти и глухо каза:

— Да.

— Какво каза, Мартин? — Дороти го погледна. — Каза ли нещо?

Той не можеше да говори. Искаше му се да стане и да отиде в кухнята.

А ако внезапно краката му не го послушат и не успее да се добере дотам, без да се хване за нещо? Седи си спокойно, каза си той. Ще ти мина. И наистина му мина. В главата му започна да се прояснява. Елън отново докосна ръката на Хупър. Продума нещо и го докосне, продума и го докосне.

— Пфу, че е горещо — изпъшка Броуди, а после стана и тръгна внимателно, но без да се олюлява, към прозореца, разтвори го, облакъти се на перваза и допря лице до щората.

— Чудесна вечер — каза той и се изправи. — Ще отида да си налея чаша вода.

Той отиде в кухнята и разтърси главата си. После отвори крана и намокри челото си със студена вода. Наля си пълна чаша и я изпи до дъно, напълни я отново и пак я изпи. Няколко пъти си пое дълбоко дъх, върна се в трапезарията и седна. Погледна чинията с храна. Обзе го погнуса, но той потисна спазъма и се усмихна на Дороти.