Питър Бенчли - Челюсти

— Така ли? — каза Броуди. — Много лошо. — Но всъщност съвсем не беше огорчен, само дето не смееше да го покаже. — А коя красавица си намерила за Хупър?

— Дейзи Уикър. Работи при Гиби в магазинчето за антикварни вещи. Приятно момиче.

— Кога ще дойдат?

— Семейство Медоус и Дейзи ще пристигнат в седем и половина. Помолих Матю да дойде около седем.

— Мислех, че се казва Мат?

— Така го наричах на шега, когато беше момченце, и той ми го припомни. Поканих го по-рано, за да може да си поприказва с момчетата. Сигурна съм, че те ще бъдат във възторг.

Броуди погледна часовника си.

— Ако гостите пристигнат в седем и половина, това означава, че няма да седнем да вечеряме по-рано от осем и половина или девет часа. Дотогава човек може да умре от глад. Ще хапна нещо. — И той се отправи към кухнята.

— Не се наяждай — предупреди го Елън. — Приготвила съм вкусна вечеря.

Броуди хвърли поглед към безпорядъка от съдове и пакети, усети приятна миризма и попита:

— Какво готвиш?

— Нарича се агнешко „Бътерфлай“ — отвърна тя. — Надявам се, че не е загоряло.

— Мирише вкусно — отбеляза Броуди. — А какъв е този буламач до мивката? Да го изхвърля ли?

— Какъв буламач? — обади се Елън от гостната.

— Ето тук, в тенджерата.

— О, господи! — викна възмутено тя и влезе в кухнята. — Да не си посмял. — В същия миг видя усмивката на лицето му. — Ах, ти, подлецо! — Тя го тупна по гърба. — Това е гаспачо 11 11 Супа от пресни зеленчуци с остри подправки. Поднася се студена. — Б.пр. . Супа.

— Сигурна ли си, че не е развалена? — продължи да я дразни Броуди. — Толкова е слизеста!

— Точно такава трябва да бъде, глупчо.

Броуди поклати глава.

— Горкият Хупър ще съжали, че не е вечерял в хотела.

— Ах, ти, негоднико! — възкликна тя. — Като я опиташ, ще запееш друга песен.

— Може би. Ако остана жив. — Броуди се засмя и се отправи към хладилника. Порови се в него, намери малко салам и сирене. Отвори си една бира и тръгна към столовата. — Ще чуя новините, а после ще взема душ и ще се преоблека — каза той.

— Чистото ти бельо е на леглото. Не би било зле да се обръснеш. До вечерта четината ти така израства…

— Боже мили, кой ще дойде на вечеря — принц Филип или Джаки Онасис?

— Искам да изглеждаш добре, това е всичко.

Малко след седем часа на вратата се позвъни и Броуди отиде да отвори. Носеше синя памучна риза, сини униформени панталони и черни кожени обувки. Чувстваше се чист и добре облечен. „Неотразим си“ — бе заявила Елън. Но когато отвори вратата на Хупър, Броуди се почувства едва ли не като дрипльо. Хупър носеше джинси с модна кройка, елегантни мокасини на бос крак и червена риза с алигатор на гърдите. Така се обличаха богаташките синове в Амити.

— Здравейте — поздрави го Броуди. — Влизайте.

— Здравейте — отвърна Хупър. Той протегна ръката си и Броуди я стисна.

Елън излезе от кухнята. Беше облечена в дълга пола с преливащ се ориенталски десен, официални обувки и синя копринена блузка. На шията й блестеше колие от перли — сватбеният й подарък от Броуди.

— Матю — каза тя, — радвам се, че дойдохте.

— Щастлив съм, че ме поканихте — рече Хупър и стисна ръката на Елън. — Извинете ме за този вид. Не съм взел други дрехи със себе си освен облеклото, с което работя. Но всичко е чисто, мога да се закълна.

— Не говорете глупости — каза Елън. — Изглеждате отлично. Червеното много отива на тена и на цвета на косите ви.

Хупър се засмя и се обърна към Броуди.

— Ще имате ли нещо против, ако направя подарък на жена ви?

— Какво имате предвид? — попита Броуди и си помисли: „Какъв подарък? Целувка? Кутия шоколадови бонбони? Да я щипне по носа?“

— Дреболия. Нищо особено.

— Не възразявам — отвърна Броуди, без все още да разбира защо искат разрешение от него.

Хупър пъхна ръка в джоба на джинсите си, извади малко пакетче и го подаде на Елън.

— За домакинята — каза той, — като извинение за неподходящото ми облекло.

Елън се изкиска и внимателно разопакова пакетчето. Изглежда, съдържаше някоя висулка или амулет. Беше широко около два-три сантиметра.

— Каква прелест! — възкликна Елън. — Какво е това?

— Зъб от акула — каза Хупър. — Или по-точно зъб от тигрова акула. Обкован е със сребро.

— Откъде го имате?

— От Макао. Бях там преди две години по работа. На една уличка в покрайнините има малко павилионче и в него седи още по-малък китаец. През целия си живот е лакирал зъби от акули и ги е поставял в сребърни обковки. Не можах да им устоя.