Питър Бенчли - Челюсти

— Аз също не помня — излъга Броуди. Твърде добре си спомняше последната вечеря, на която имаха гости: преди три години у Елън се роди идеята да възстанови връзките си с обществото на летовниците. Тя покани три двойки курортисти. Те бяха много приятни хора, но разговорът никак не вървеше и всички се чувстваха неловко. Броуди и гостите му опитваха по всякакъв начин да намерят обща тема. После гостите започнаха да разговарят помежду си, като обаче не забравяха вежливо да въвличат и домакинята в разговора, когато тя произнасяше нещо от рода на: „О, спомням си го!“ Елън бе възбудена и нервничеше. След като гостите си отидоха, Елън започна да мие съдовете и на два пъти възкликна: „Вечерта беше великолепна, нали?“ А после се затвори в банята и дълго плака.

— Какво ще кажеш? — повтори Елън.

— Не знам. Ако на теб ти се иска, добре. Кого имаш намерение да поканиш?

— На първо място, според мен, Мат Хупър.

— Защо? Той се храни в ресторанта на хотела. Храната е включена в сметката му.

— Не е там работата, Мартин. Тук той няма нито приятели, нито познати, а освен това е прекрасен младеж.

— Откъде знаеш? Нямах представа, че се познавате.

— Не ти ли казах? В петък случайно го срещнах в магазина на Албърт Морис. Сигурна съм, че ти споменах.

— Не си. Но това не е важно.

— Оказа се, че е брат на онзи Хупър, когото някога познавах. Той си спомня за мен повече, отколкото аз за него, макар че е много по-малък.

— Хм… И за кога планираш този гуляй?

— Може би утре? Не става дума за гуляй. Все пак няма да е лошо, ако поканя още няколко двойки. Може би общо шест-осем души.

— Сигурна ли си, че ще успееш да събереш толкова хора за утре?

— Разбира се. С какво може да са заети през седмицата. Най-много някой да има уговорка за бридж.

— Имаш предвид летовници? — попита Броуди.

— Да. Мат би се чувствал непринудено с тях. Какво ще кажеш за семейство Бакстър? Те са приятни хора, нали?

— Струва ми се, че не ги познавам.

— Познаваш ги, глупчо. Клем и Сиси Бакстър. Моминското й име е Давънпорт. Живеят на Скоч Роуд. Сега той е в отпуск. Тази сутрин се срещнахме на улицата.

— Добре. Щом искаш, покани ги.

— Кого още?

— Някой, с когото бих могъл да разговарям. Може би семейство Медоус?

— Мат се познава с Хари.

— Но не познава Дороти, а тя е доста приказлива.

— Добре — съгласи се Елън. — Малко местен колорит ще е от полза. А Хари винаги е осведомен за всичко.

— Нямах предвид местния колорит — рязко я прекъсна Броуди. — Те са наши приятели.

— Да, разбира се. Не исках да кажа нищо лошо.

— А ако ти е нужен местен колорит, ще го намериш до себе си в брачното ложе.

— Вече ти казах, че нямах нищо лошо предвид.

— А помисли ли за момиче? — попита Броуди. — Според мен трябва да поканиш някое младо симпатично момиче за Хупър.

Измина малко време, докато Елън отговори:

— Щом мислиш така.

— Всъщност, безразлично ми е. Просто си помислих, че ще му бъде приятно да си побъбри с момиче на неговата възраст.

— Той не е вече толкова млад, Мартин. А и ние не сме толкова стари. Е, добре. Ще видя кой би могъл да му хареса.

— До довечера — приключи разговора Броуди. Беше в ужасно настроение. Тази вечеря не предвещаваше нищо добро. Той смътно усещаше и колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че Елън е решила да предприеме нова атака, за да се опита да се върне в своя предишен свят, и че този път възнамерява да се върне там с помощта на Хупър.

На другия ден Броуди се прибра вкъщи малко след пет часа. Елън беше в столовата и нареждаше масата. Броуди я целуна по бузата и възкликна:

— Ах, колко отдавна не съм виждал това сребро?

Сребърният сервиз беше сватбеният подарък на Елън от родителите й.

— С часове го чистих.

— Я гледай! — Броуди взе от масата една винена чаша с формата на лале. — Откъде се сдоби с това чудо?

— Купих ги.

— Колко струват? — Броуди постави чашата обратно на масата.

— Не са скъпи — каза тя, като сгъваше една салфетка и акуратно подреждаше върху нея вилица за салата и вилица за печеното.

— Колко?

— Двайсет долара за дванайсет чаши.

— Когато каниш гости, не правиш сметка на парите.

— Нямахме прилични чаши за вино — оправда се тя. — А и онези, които имахме, се счупиха преди няколко месеца, когато Шон събори бюфета.

Броуди огледа масата.

— Сервирала си само за шест души? — попита той. — Какво се е случило?

— Семейство Бакстър не могат да дойдат. Сиси се обади. Клем трябва да отиде в града по някаква работа и тя решила да го придружи. Там ще нощуват — в гласа й се усещаше престорена веселост, фалшиво безразличие.