Питър Бенчли - Челюсти

— Но разбира се, помня ви добре.

— Не може да бъде.

— Помня ви. Не се шегувам. И ще ви го докажа. Чакайте да си спомня… Тогава бяхте подстригана по момчешки. И винаги носехте гривна с висулки. Спомням си една дълга висулка с изображението на Айфеловата кула. Често си тананикахте една песничка… как се казваше тя? „Шибум“ или нещо такова. Прав ли съм?

Елън се засмя.

— Господи, каква памет! Вече съм забравила тази песничка.

— Колко неща помнят децата! Това е просто поразително. Вие излизахте с Дейвид… колко време — две години?

— Две лета — кимна Елън. — Беше чудесно време! Напоследък не бях се сещала за това.

— А мен помните ли?

— Смътно. Спомням си само, че Дейвид имаше по-малък брат. Тогава вероятно сте били на девет или десет години.

— Да. Дейвид е с десет години по-голям от мен. Спомням си и още нещо: всички ме наричаха Мат, като че ли съм възрастен мъж, и това много ми харесваше. А вие ме наричахте Матю. Казвахте, че Матю звучи по-благородно. Вероятно съм бил влюбен във вас.

— Наистина ли? — Елън се изчерви, а Албърт Морис се засмя.

— Влюбвах се във всички момичета, с които Дейвид излизаше — каза Хупър.

— Не може да бъде!

Морис подаде рестото на Хупър, а Хупър каза на Елън:

— Отивам на пристанището. Да ви откарам ли?

— Благодаря. С кола съм. — Тя благодари на Морис и излезе. Хупър я последва.

— Значи сега сте учен — попита тя, когато излязоха на улицата.

— По стечение на обстоятелствата. Бях започнал да специализирам английски език, но после посещавах курс по биология на морските организми, просто така, от любопитство, и хоп! — хванах се на въдицата.

— Океанът ли ви привлече толкова?

— И да, и не. Винаги съм бил луд по океана. Когато бях на дванайсет или на тринайсет години за мен нямаше по-голямо удоволствие от това да взема спалния чувал, да отида на плажа и да лежа цяла нощ на пясъка, да слушам шума на вълните и да си мисля откъде ли идват и какво са срещнали по пътя си. А въдицата, на която се хванах в колежа, бяха рибите, по-точно акулите.

Елън се засмя.

— Нима човек може да се влюби в тях? Какъв ужас! Все едно да изпитваш страст към плъховете.

— Много хора мислят като вас — забеляза Хупър. — Но се лъжат. Акулите притежават всичко, което може да възбуди възторга на учения. Те са красиви, господи, колко са красиви! Акулите са невероятно чувствителни, удивително точни механизми. Грациозни са като птици и непостижимо загадъчни, повече от всяко друго живо същество на земята. Никой не знае колко дълго живеят и на какви инстинкти, с изключение на глада, се подчиняват. Съществуват повече от двеста и петдесет разновидности и да знаете само колко много се различават една от друга! Случва се ученият цял живот да се мъчи да разгадае тайните на акулата, вече е готов да направи добре обосновани изводи и изведнъж някакъв нов факт срива до основи теорията му. В продължение на две хилядолетия хората са се опитвали да открият ефикасно средство, което да отпъди акулата, но напразно. — Той млъкна, погледна Елън и се усмихна. — Извинете. Нямам намерение да ви чета лекция. Просто съм много запален, както сама виждате.

— А вие очевидно можахте да се убедите, че съм профан в тази област — каза Елън. — В Йейлския университет ли сте учили?

— Разбира се. Къде другаде? Освен един мой чичо, когото изключили от колеж в Андоувър и който след това завършил образованието си в Майами или Охайо, не знам точно, всички мъже от семейството в продължение на четири поколения са учили в Йейл. После защитих аспирантура в университета във Флорида, а след това две години преследвах акулите по целия свят.

— Сигурно е било много интересно?

— Неописуемо блаженство. Все едно да пуснат алкохолик във винарска изба. Изучавах акулите в Червено море и плавах след тях край бреговете на Австралия. Колкото повече сведения трупах, толкова по-ясно ми ставаше, че нищо не знам.

— Плавали сте след тях?

Хупър кимна.

— Главно в клетка, но понякога и без нея. Досещам се за какво си мислите. Много хора смятат, например майка ми, че си търся смъртта. Но ако човек познава работата си, не се излага на никаква опасност.

— Сигурно сте най-големият специалист по акулите в света?

— Не мисля — засмя се Хупър, — но бих искал да стана. Не съм участвал само в една експедиция и какво ли не бих дал да участвам в нея. Говоря за експедицията на Питър Гимбъл. Всичко е заснето на лента — за такова преживяване може само да се мечтае. Били са под водата с две големи бели акули — същия вид, който се е появил тук.