Питър Бенчли - Челюсти

— Добро утро, Мини — поздрави Елън.

Мини погледна стенния часовник над гишето и едва тогава отвърна:

— Добър ден.

— Дайте ми, моля, комплект марки по осем цента.

Елън постави върху гишето една петдоларова банкнота и още три от по един долар.

Мини пусна в кутиите още няколко писма, остави пакета и отиде до гишето. Даде на Елън комплекта марки и пъхна парите в чекмеджето.

— Какво мисли да прави Мартин с тази акула? — попита тя.

— Не знам. Навярно ще се опитат да я уловят.

— Можеш ли да хванеш с въдица Левиатана? 10 10 Многоглаво морско чудовище от Библията. — Б.пр.

— Извинете, какво казахте?

— Книгата на Йов — отговори Мини. — Нито един смъртен не ще хване тази риба.

— Защо говорите така?

— Не ни е съдено да я хванем, ето защо. Това е предупреждение за нас.

— За какво?

— Ще видим, когато му дойде времето.

— Разбирам. — Елън сложи марките в чантичката си. — Може и да сте права. Благодаря, Мини. — Тя се обърна и се отправи към вратата.

— Не трябва да се съмнявате в думите ми — подхвърли Мини зад гърба й.

Елън излезе на главната улица, зави надясно, мина покрай магазина за модно дамско облекло и павилиона за антикварни стоки. Спря пред магазина за железария и отвори вратата. Но никой не откликна на позвъняването на звънчето, провесено от вътрешната страна на вратата. Тя почака малко, после извика:

— Албърт?

Елън се приближи до отворената врата, водеща към мазето. До ушите й достигна мъжки говор:

— Идвам веднага — прозвуча гласът на Албърт Морис. — Имам цяла кутия от тях — очевидно той говореше на другия мъж. — Поровете се, може да намерите онова, което ви е необходимо.

Морис се появи на долното стъпало и започна бавно да се изкачва, вървеше внимателно, стъпало по стъпало, като се държеше за перилата. Беше навършил шестдесетте и преди две години бе получил сърдечен пристъп.

— Кнехтове — каза той, като се изкачи по стъпалата.

— Какво? — не разбра Елън.

— Кнехтове. Този младеж търси кнехтове. Сигурно е капитан на военен кораб, защото търси кнехтове с гигантски размери. А вие какво ще обичате?

— Гумената тръбичка за крана в кухнята се повреди. Нали се сещате, тръбичката, на която е прикрепено душче. Трябва ми нова.

— Няма нищо по-просто. Ей там са. — Морис поведе Елън към полицата. — Такава ли искате? — Той взе една гумена тръбичка с душче.

— Да, точно такава.

— Осемдесет цента. В брой или на кредит?

— В брой. Не бих искала да ви отнемам времето с писане за някакви си осемдесет цента.

— Понякога записвам и по-малки суми на кредит — заяви Морис. — Мога да ви разкажа какво ли не.

Те пресякоха тесния магазин, отидоха при касата и докато чукаше цифрите на машинката, Морис каза:

— Много хора са разтревожени от тази история с акулата.

— Знам. Човек може да ги разбере.

— Смятат, че плажовете трябва да се открият.

— Аз…

— Според мен главите на тези хора са пълни със слама. Сигурен съм, че Мартин постъпва правилно.

— Радвам се да го чуя, Албърт.

— Може пък този новият, дето е дошъл, да ни помогне.

— Какъв нов?

— Специалистът по рибите от Масачузетс.

— Ах, да, чух, че е пристигнал.

— Дори е тук в момента.

Елън се огледа, но не видя никого.

— Къде тук?

— Долу, в мазето. Тъкмо той търси кнехтове.

Елън дочу стъпки. Обърна се и видя Хупър. Внезапно тя толкова се развълнува, като че ли пред нея се бе изправил любимият й, когото дълго време не е виждала. Без съмнение, срещаше го за първи път и все пак забеляза у него нещо много познато.

— Намерих онова, което търся — каза Хупър. В ръцете си държеше два големи кнехта от неръждаема стомана. Приближи до щанда и вежливо се усмихна на Елън. — Тези ще ми свършат работа. — Той постави стоката на тезгяха и подаде двайсет долара на Морис.

Елън гледаше Хупър, като се опитваше да си спомни на кого й прилича. Надяваше се, че Албърт Морис ще ги запознае, но по всичко личеше, че той няма такова намерение.

— Извинете — обърна се тя към Хупър, — трябва да ви попитам нещо.

Хупър я погледна и отново й се усмихна — приятна, дружелюбна усмивка, която омекотяваше твърдите му черти и придаваше блясък на светлосивите му очи.

— Моля — каза той. — Питайте.

— Не сте ли случайно роднина на Дейвид Хупър?

— Той е моят по-голям брат. Познавате ли Дейвид?

— Да — отвърна Елън. — По-точно познавах го. Преди много, много години той ме ухажваше. Казвам се Елън Броуди. Преди се наричах Елън Шепърд. Имам предвид по онова време.