Питър Бенчли - Челюсти

— Макао — повтори Елън. — Ако ме накарат да покажа Макао на картата, няма да мога. Там трябва да е фантастично.

— Близо е до Хонконг — обади се Броуди.

— Точно така — потвърди Хупър. — Между впрочем съществува поверие: ако имаш зъб от акула, акулата няма да те докосне. При настоящите обстоятелства си помислих, че подаръкът е подходящ.

— Разбира се — каза Елън. — И вие ли имате такъв зъб?

— Имам, но не знам как да го нося. Не обичам да нося неща на врата си, а ако го сложа в джоба на панталона си, се подлагам на двоен риск. Първо — той може да се забие в крака ми, и второ — може да пробие дупка на панталона ми. Все едно да носиш в джоба си нож с отворено острие. Ето защо практичността ми взима превес над суеверието, поне на сушата.

Елън се засмя и се обърна към Броуди.

— Мартин, мога ли да те помоля за нещо? Би ли се качил горе да ми донесеш тънката сребърна верижка от кутията за бижута? Искам още сега да си сложа зъба, който ми подари Матю.

След това се обърна към Хупър:

— Току-виж, както си вечеряме, цъфнала някоя акула.

Броуди вече се качваше по стълбите, когато Елън подвикна след него:

— Мартин, моля те, кажи на децата да слязат.

Броуди вече завиваше по коридора на горния етаж, когато дочу Елън да казва:

— Толкова ми е приятно да ви видя отново.

Броуди влезе в спалнята и седна на края на леглото.

Дишаше дълбоко, като ту стискаше в юмрук, ту разпускаше пръстите на дясната си ръка. Стараеше се да потисне гнева и объркването си, но не успяваше. Чувстваше се застрашен, сякаш в дома му бе нахълтал човек, въоръжен с безпогрешно, неосезаемо оръжие, с което той, Броуди, не би могъл да се справи: приятна външност, младост, изтънченост и главно — принадлежност към онзи свят, по който, Броуди бе уверен в това, Елън не бе престанала да копнее. Ала в началото Броуди мислеше, че Елън има намерение да използва Хупър, за да направи впечатление на останалите курортисти, то сега той разбираше, че тя самата се стреми да направи впечатление на Хупър. Но защо й е нужно това? Може би той се лъже? Най-после Елън и Хупър се познават отдавна. Може би просто преувеличава срещата между двамата отдавнашни приятели, които желаят да възобновят отношенията си? Приятели ли? Господи, та Хупър е вероятно десет или почти десет години по-млад от Елън. Какви приятели биха могли да бъдат по онова време? Познати? Едва ли. Тогава защо се прави на светска дама? „Това я унижава — помисли си Броуди, — унижава и мен, тъй като в своята игра тя може да зачеркне нашия съвместен живот.“

— По дяволите! — изруга Броуди вече на глас. Стана, отвори чекмеджето на гардероба и започна да рови в него, докато открие кутията за бижута. Извади сребърната верижка, затвори чекмеджето и излезе в коридора. Като минаваше покрай стаята на момчетата, той надникна вътре и ги изкомандува шеговито:

— Хайде, отряд, напред! — После заслиза по стълбата.

Елън и Хупър седяха в двата противоположни края на дивана и когато влезе в гостната, Броуди чу думите на Елън:

— Може би вече не ви харесва да ви наричам Матю?

Хупър се засмя и отвърна:

— Нямам нищо против. Това име ми навява спомени и независимо от онова, което ви казах онзи ден, не виждам нищо лошо в него.

„Онзи ден? — помисли си Броуди. — В магазина за железария? Представям си какъв разговор са водили двамата.“

— Ето — каза Броуди и подаде верижката на Елън.

— Благодаря — отвърна Елън, сне от шията си перленото колие и го хвърли на масичката за списания. — А сега, Матю, покажете ми как се носи това.

Броуди взе колието от масичката и го сложи в джоба си.

Момчетата слязоха при тях едно подир друго, чисто облечени в спортни ризи и панталони. Елън окачи верижката на шията си, усмихна се на Хупър и рече:

— Елате тук, момчета. Запознайте се с мистър Хупър. Това е Били Броуди. Били е на четиринайсет години. — Били стисна ръката на Хупър. — Това е Мартин-младши. Той е на дванайсет години. А това е Шон — вече е почти деветгодишен. Мистър Хупър е океанограф.

— По-точно ихтиолог — отбеляза Хупър.

— Какво значи това? — попита Мартин-младши.

— Зоолог, специалист по рибите.

— А какво е зоолог? — попита Шон.

— Аз знам какво е — отвърна Били. — Човек, който изучава животните.

— Правилно — каза Хупър. — Юнак!

— Ще хванете ли акулата? — попита Мартин-младши.

— Ще се опитам — отговори Хупър. — Но не знам дали ще успея. Твърде вероятно е вече да е отплувала.

— А хващали ли сте акула?

— Да, но не толкова голяма като тази.