Ернст Хофман - Приказки

И децата се опитаха да налучкат какво ли щяха да получат този път. Мари смяташе, че мамзел Трутхен (нейната голяма кукла) много се е променила напоследък, защото всяка минута падаше по-тромаво от всякога на пода и това не й се разминаваше без ужасни белези по лицето, а пък за някаква чистота на облеклото не можеше и да се мисли. И най-строгите мъмрения не помагаха. А и мама се беше усмихнала, когато Мари толкова се беше зарадвала на малкото чадърче на Гретхен. А Фриц уверяваше, че неговата конюшня има нужда от един кафяв кон, пък и войските му останали изобщо без кавалерия, на татко това било много добре известно. С една дума, децата знаеха, че родителите им са купили всевъзможни хубави подаръци, които сега слагаха около елхата, и бяха сигурни, че Дядо Коледа гледа сега елхата с много благосклонни очи и че всеки коледен подарък, докоснат от благодатната му ръка, доставя такова удоволствие, каквото не може да се получи от нищо друго. На децата, които все си шепнеха за очакваните подаръци, напомни тези неща по-голямата им сестра Луиза, като добави, че всъщност самият Дядо Коледа е този, който подарява на децата чрез милите им родители винаги това, което ще им достави истинска радост и удоволствие, тия работи той разбира много по-добре от самите деца, ето защо те не трябва да желаят и да си въобразяват всевъзможни неща, ами тихо и мирно да очакват това, което ще им се подари. Малката Мари се замисли, но Фриц промърмори на себе си:

— Във всеки случай най-много бих се зарадвал на един кафяв кон и на ескадрон хусари.

Беше станало съвсем тъмно. Притиснати един до друг, Фриц и Мари не смееха вече да кажат нищо, струваше им се, че наоколо нещо шумоли с нежни крила и че някаква много хубава музика долита отдалеч. Една силна светлина премина край тях по стената и децата знаеха, че това е Дядо Коледа, който сега е отлетял на сияещи облаци при други щастливи деца. В този миг се разнесе сребристо звънтене: клинг-линг, клинг-линг, вратите се разтвориха и от голямата стая нахлу такава ослепителна светлина, че децата ахнаха високо и застанаха като заковани на прага. Но татко и мама пристъпиха към тях, уловиха ги за ръка и казаха:

— Елате, елате, мили деца, и вижте какво ви е донесъл Дядо Коледа.

Обръщам се към тебе, благосклонни читателю или слушателю Фриц, Теодор, Ернст или както и другояче да се наричаш, и те моля живо да си представиш твоята последна, богато отрупана с хубави разноцветни подаръци, коледна маса. Тогава навярно ще можеш да разбереш как децата със светнали очи замряха занемели, как едва след известно време Мари въздъхна дълбоко и възкликна: „Ах, колко е хубаво, колко е хубаво!“, а Фриц опита няколко подскачания във въздуха, които излязоха извънредно сполучливи. Но децата трябваше да бъдат особено послушни и кротки през цялата година, защото никога не бяха получавали толкова много и толкова хубави подаръци, колкото този път. Голямата елха в средата бе отрупана с много златни и сребърни ябълки и по всички клони като пъпки и цветове никнеха захаросани бадеми, шарени бонбони и всевъзможни други лакомства. Но най-хубавото на тази чудесна елха бяха стотината свещи, запалени по тъмнозелените й вейки. Те блещукаха като звездички, а тя, цялата светнала, канеше дружелюбно децата да си наберат от нейните цветове и плодове. А около елхата беше само блясък и красота — какви чудно хубави неща имаше, — нима може всичко това да се опише! Мари съгледа прелестни кукли, всевъзможни чистички малки сервизчета, а най-прелестна сред всичко изглеждаше една копринена рокличка с изящни цветни панделки. Тя висеше пред очите на Мари на своята закачалка, така че можеше да се разгледа от всички страни и Мари го стори веднага, като възторжено се провикваше:

— Ах, хубавата, ах, милата рокличка. И аз, сигурно аз ще я облека!

Между това Фриц беше опитал три-четири пъти в галоп и тръс новия си кафяв кон, който той действително намери привързан с юзда за масата. Слизайки от него, той каза, че това било страшно буен звяр, но нямало значение, той щял да се справи с него, след което отиде да направи преглед на новия ескадрон хусари. Те имаха разкошни червено-златисти униформи, оръжията им бяха от чисто сребро, а конете, които яздеха, блестяха от такава белота, че човек можеше да ги сметне почти за сребърни. Тъкмо децата започнаха, поуспокоени вече, да прелистват книжките с картинки, където имаше такива хубави цветя, пъстро облечени хора и дори извънредно мили, играещи дечица, нарисувани така естествено, сякаш бяха живи и готови да заговорят, да! — тъкмо децата започнаха да разглеждат тези чудесни книги, когато се разнесе нов звън. Те разбраха, че сега идва редът за подаръка на кръстника Дроселмайер, и изтичаха към стоящата до стената маса. Завесата, зад която тя бе скрита досега, бързо бе дръпната настрана. И какво видяха децата! На една зелена, изпъстрена с цветя, поляна се издигаше прекрасен замък с множество кристални прозорци и златни кули. Една латерничка засвири, вратите и прозорците се разтвориха и всички видяха как вътре множество мънички, но прелестни господа и дами с шапки с пера и рокли с шлейфове се разхождат нагоре-надолу из залите. В следната зала, която цялата сияеше — колко свещички горяха по сребърните полилеи! — танцуваха под такта на музиката деца с късички якенца и роклички. Един господин в смарагдовозелено палто често поглеждаше от един прозорец, кимваше навън и пак се скриваше, докато самият кръстник Дроселмайер, но не много по-голям от татковия палец, излизаше понякога долу на вратата на замъка, след което отново влизаше. Облегнат с ръце на масата, Фриц погледа красивия замък и танцуващите и разхождащите се фигурки и накрая каза: