Ернст Пашицки: Мистериум

Пустотата, безмълвието и необхватните пространства на Космоса, които можеха да бъдат преодолени само с време и търпение, смазваха, подтискаха. Приличащите си като две капки вода дни се трупаха в години — дългите години на полета. Назад оставаха нови и нови милиарди километри, наоколо се простираше все същата бездънна чернилка с все същите неподвижни звезди, сред които далечното Слънце се бе изгубило.

Скучните, монотонни часове на вахта и дежурства уморяваха, изтощаваха екипажа повече и от тежка, напрегната работа. Хората се изморяваха от това, че нищо не се… случваше! Еднообразието и бездействието незабелязано отслабваха волята, притъпяваха бдителността си и в това се криеше една от най коварните опасности на далечния Космос…

Рязък сигнал и пилотът изхвърча от постелята. Навлича лекия скафандър и се втурва по коридора, съединяващ апартаментите с командната кабина.

Вахтеният щурман докладва обстановката.

В сектор 007 радиолокаторите са приели сигнали, отразени от неизвестен обект. който се движи насреща им. Скоростта на сближаване е равна на удвоената скорост на кораба. Данните за параметрите на обекта се обработват от бордовия компютър. Ако корабът не промени курса и не забави движението си, срещата с обекта ще стане след седемнадесет минути.

Командирът на кораба хвърля бърз поглед към щурмана:

— А досега къде зяпахте? Спяхте ли?

— Видимостта е лоша, комаидире. Облак от газ и прах, дори звездите не се виждат. Обектът като че ли изскочи от някаква дупка…

Командирът се навежда над селектора:

— Всички да заемат местата си! Променяме курса! — после се обръща към щурмана: — Дайте ми образ на дисплея!

ЕИМ започва да изписва образа на обекта, синтезиран от приетата от локаторите информация.

В десния долен ъгъл на големия екран се появява размито зеленикаво петно. То постепенно просветлява, става по-ясно. Очертават се причудливи форми на някакъв странен, но много добре познат предмет. И изведнъж…

Възклицание на почуда се изтръгва от всички, които се намират в командната кабина.

Място за съмнение няма: право срещу тях лети космически кораб, приличащ като две капки вода на… техния собствен! Същият контур на корпуса, същите антени на локаторите и радиотелескопите, същият въртящ се пръстен от жилищните помещения…

„Ама че привидение! Как е попаднало тук, на такова огромно разстояние от Земята? — мисли си пилотът. — Защо Земята не ни е съобщила за предстоящата среща?“

— Веднага направете запитване по всички канали! — Гласът на командира го връща към действителността.

— Разбрано, запитване! — Той включва кодиращото устройство. — Сигналът е излъчен! — Минава минута, друга… — Няма отговор!

„Защо не отговарят на запитването ни? Какво се е случило? Или там вече никой не е останал… жив? Или…“ Мислите му са объркани и не намират отговор на безкрайния низ от неразрешими въпроси.

— Да се направи сондаж с лазер! По-бързо!

— Разбрано, лазер!… Командире, в оптическия диапазон видимостта е нула. Намираме се в гъст облак! Лъчът се разсейва и поглъща… Пълно поглъщане…

— Пригответе се за претоварвания! Променям курса! Завой на дясно. Давай!…

Сякаш оловна тежест натиска пилота в креслото, сплесква мускулите на лицето му. Чува се прегракналият вик на щурмана:

— Какво прави той?! Командире, той повтаря маневрата ни! Безумец!

— Виждам! Завой наляво! Пак се пъха насам… Глупак!…

Вторият пилот с мъка отваря очи. И през мътната пелена вижда как, след като прави лек завой, корабът бавно се премества към центъра на екрана, към предполагаемата точка на пресичане на траекториите. Той бе нараснал и още повече приличаше на техния. Като огледален образ…

„Огледален образ! — Пилотът не вярва на очите си. — Да, големият радиотелескоп е отляво, а не отдясно, както би следвало. А локаторите къде са?… Точно така! Огледален образ! Като в онзи стар фантастичен роман, в който е дадена срещата на хората със същества от антисвета, които са изградени от античастици и представляват огледални отражения на хората във всичко, даже в мислите и постъпките…“

— Командире! — Той не познава собствения си глас. — Вижте, техният кораб е огледално копие на нашия! Те са от антисвета, командире!…

— Глупости! — избухва астрофизикът. — Какъв антисвят?! Начели сте се на фантастика!

— Е и от антисвета да са! — казва командирът. — Защо се държат така глупаво?