Мишел Уелбек - Елементарните частици

През 1958 година, скоро след като е изпратила Брюно при своите родители, Жанин се развежда със своя съпруг. Това става по взаимно съгласие и със споделена вина. Серж проявява щедрост и й прехвърля своя дял от клиниката 8 Кан, достатъчен да й осигури значителни доходи. Двамата с Марк се заселват в една вила в Сент Максим, но той така и не се отказва от ергенските си навици. Тя го подтиква да направи кариера в киното, той се съгласява, но не предприема нищо, а просто чака кога ще му възложат следващия репортаж. По време на организираните от нея вечери предпочита да се нахрани предварително сам, в кухнята, а след това излиза да се разходи по брега. Връща се малко преди гостите да си тръгнат, с извинението, че е трябвало да довърши спешно някакъв монтаж. Раждането на сина им през юни 1958-а видимо го разстройва. Прекарва дълги минути в съзерцание на детето, което удивително прилича на него: същите остри черти на лицето, същите изпъкнали скули и големи зелени очи. Не минава много време и Жанин започва да му изневерява. Вероятно това го е карало да страда, но трудно би могло да се твърди със сигурност, защото той все повече се затваря в себе си. Строи малки олтари от камъчета, клонки и черупки от ракообразни, после ги снима при странично осветление.

Репортажът му за Сен Тропе се радва на голям успех сред дейците на киното и телевизията, но той отказва да даде интервю за списание „Кайе дю синема“. Акциите му още повече се покачват благодарение на заснетия през пролетта на 1959-а кратък, но хаплив документален филм за групата „Салю ле копен“ и за зараждането на музикалния стил йе-йе. Игралното кино очевидно не го привлича и той на два пъти отказва да работи с Годар. По същото време Жанин започва да се среща с американци, посещаващи Лазурния бряг. В Съединените щати, и по-точно в Калифорния, се заражда нещо съвършено ново. В Исалън, недалеч от Биг Сур, се създават комуни на основата на сексуалната свобода и употребата на наркотици с психоделичен ефект, за които се предполага, че отварят вратите към подсъзнателното. Тя става любовница на Франческо ди Меола, американец от италиански произход, който познава отблизо Гинзбърг и Олдъс Хъксли и е сред основателите на една от комуните в Исалън.

През януари 1960 година Марк заминава за Китайската народна република, за да заснеме репортаж за строителството на комунистическо общество от нов тип. Завръща се в Сент Максим в късния следобед на 23 юни. Къщата изглежда празна. Ала в салона открива съвършено голо петнайсетгодишно момиче, седнало по турски върху килима на пода. На въпросите му то промърморва само „Gone to the beach…“ 2 2 „Да отидем на плажа…“ (англ.). — Бел.прев. , след което отново изпада в апатия. В спалнята на Жанин някакъв едър брадат тип хърка, проснат напреко на леглото. Марк се ослушва и дочува нещо като плач или стенания.

Стаята на горния етаж е изпълнена с ужасна смрад; ярките слънчеви лъчи осветяват черно-белите квадрати на подовата настилка. Синът му пълзи непохватно по плочките, плъзгайки се от време на време в локвата от урина и изпражнения. Присвило очи, детето надава протяжни вопли. Когато вижда, че в стаята е влязъл човек, то прави опит да се скрие. Марк грабва в прегръдките си разтрепераното от уплаха малко същество.

Марк излиза от къщи и от най-близкия магазин купува детска седалка за колата. Написва кратка бележка до Жанин, след което настанява детето на седалката и заминава на север. Недалеч от Валанс забива по посока на Централния масив. От време на време по правите участъци се обръща да погледне в падащия здрач сина си, който спи на задната седалка, и усеща как постепенно го обзема странно вълнение.

От този ден нататък Мишел е поверен на грижите на баба си, която след пенсионирането си живее в департамента Йон, където е родена. Не след дълго майка му заминава за Калифорния и се заселва в комуната на Ди Меола. Мишел я вижда отново едва когато е навършил петнайсет години. Впрочем рядко вижда и баща си. През 1964-та той се отправя за Тибет да прави репортаж за страната, която по това време се намира под китайска военна окупация. В писмо до майка си съобщава, че е добре и че е силно впечатлен от демонстрациите на тибетските будисти, които Китай подлага на жестоки преследвания; после връзката с него прекъсва. След като протестът на Франция към китайското правителство остава без резултат и тялото му така и не е открито, година след това той е официално обявен за безследно изчезнал.