Първите следвоенни години са белязани от трудности и бурни събития; индексът на промишленото производство е по-нисък от всякога, а купонната система е премахната чак през 1948-а. По същото време обаче, като резултат от влиянието на Съединените щати, в тесния кръг на заможната част от населението вече започват да се проявяват първите признаци на увлечение по потреблението, което през следващите десетилетия обхваща все по-широки обществени слоеве. Като студентка по медицина в Париж Жанин Секалди преживява в пълна мяра „годините на екзистенциализма“ и веднъж дори й се предоставя случай да танцува в „Табу“ бибоп със самия Жан-Пол Сартър. Тя не се прехласва кой знае колко по трудовете на този философ, но в замяна на това е изумена от необикновената му физическа грозота, граничеща с уродливост, така че въпросната среща между тях остава без последствия. Самата тя притежава изключителна красота от средиземноморски тип и преживява много любовни приключения до 1952 година, когато се запознава със Серж Клеман, който по това време завършва специализацията си по хирургия.
„Искате ли да ви опиша моя баща? — обичаше да казва години по-късно Брюно. — Представете си маймуна, дайте й мобилен телефон и ето ви го цял-целеничък“. По онова време Серж Клеман естествено не разполага с мобилен телефон, но в замяна на това се радва на обилно окосмяване. С една дума, изобщо не е красив, но от него се излъчва силна и недвусмислена мъжественост, която вероятно е привлякла младата студентка. Освен това той крои планове за бъдещето. Пътуване до Съединените щати го убеждава, че пластичната хирургия предлага широки хоризонти за един амбициозен лекар. Нарастващите съблазни на пазара, разпадът на традиционното семейство, вероятният икономически напредък на Западна Европа дават чудесни възможности за развитие и на Серж Клеман принадлежи заслугата да бъде един от първите в Европа и несъмнено първият във Франция, който осъзнава това. Единственият проблем е, че не разполага с достатъчно средства, за да може да започне. Приятно впечатлен от предприемчивостта на своя бъдещ зет, Мартен Секалди се съгласява да му даде заем, благодарение на който през 1953 година в Ньойи отваря врати първата клиника. Нейният успех, намерил широко отражение по страниците на женските списания, чийто брой и тираж през този период непрекъснато растат, е направо умопомрачителен и през 1955 година сред хълмовете край Кан е открита втора клиника.
По онова време двамата съпрузи представляват онова, което по-късно бе наречено „модерно семейство“, и фактът, че Жанин забременява от своя съпруг, се дължи по-скоро на непредпазливост. Въпреки това тя решава да запази детето, смятайки, че майчинството е житейски опит, през който всяка жена трябва да премине; впрочем периодът на бременността се оказва доста приятен и през март 1956-а на бял свят се появява Брюно. Досадните грижи, съпътстващи отглеждането на едно малко дете, се оказват несъвместими с идеала за лична свобода, който двамата съпрузи споделят, и в резултат през 1958-а Брюно е поверен на родителите на майката в Алжир. По това време Жанин отново е бременна, но този път от Марк Джерзински.
Гонен от ужасна мизерия, граничеща с глад, през 1919 година Люсиен Джерзински напуска каменовъгления басейн в Катовице, където се е родил двайсет години преди това, и заминава за Франция с надеждата да намери работа. Постъпва в железниците, най-напред в строителството, а след това по поддръжката, като се жени за Мари Льо Ру, дъщеря на ратаи от Бургундия, която също работи в железниците. Раждат им се четири деца, а през 1944-та той загива по време на бомбардировка от съюзническата авиация.
Третият син, Марк, е на четиринайсет години, когато умира баща му. Той е умно, сериозно и малко тъжно дете. Благодарение на един съсед през 1946-а става чирак при електротехниците в киностудия „Пате“ в Жоенвил. Веднага проявява невероятни способности в работата си и след кратък инструктаж сам изработва чудесно фоново осветление още преди пристигането на главния оператор. Самият Анри Алекан много го цени и има намерение да го направи свой асистент, ала през 1951 година Марк решава да постъпи във френската агенция за радио и телевизия, която тъкмо по това време започва първите си излъчвания.
По времето, когато през 1957 година среща Жанин, той подготвя телевизионен репортаж, посветен на знаменитите жители на Сен Тропе. Главна героиня на този репортаж е Брижит Бардо (появата на филма „И Бог създаде жената“ през 1956-а дава началото на мита Бардо), но Марк отделя място и на артистични и литературни среди, особено на така наречената по-късно „банда на Саган“. Този свят, затворен за Жанин, въпреки нейните пари, я привлича неудържимо и по всяка вероятност тя искрено се влюбва в Марк. Убедена е, вероятно напълно основателно, че от него може да излезе велик кинорежисьор. При работата с преносима осветителна техника в своите репортажи той успява да изгради вълнуващи кадри в духа на Едуард Хопър чрез умело разместване на предметите, пресъздавайки една реалистична, спокойна и в същото време изпълнена с безнадеждност атмосфера. Чрез камерата хвърля изпълнен с безразличие поглед към знаменитости като Бардо и Саган, все едно че са калмари или раци. Не общува с никого, не симпатизира на никого и действително е обаятелен.
Читать дальше