Мишел Уелбек - Елементарните частици

На другия ден след погребението се разигра странна сцена. Баща му и майка му, които той за пръв път виждаше заедно, започнаха спор какво да правят с него. Бяха в голямата стая на апартамента в Марсилия и седнал на леглото, Брюно ги слушаше. Винаги е любопитно да слушаш как другите говорят за теб, особено когато явно не си дават сметка за твоето присъствие. Така може да се стигне до загуба на съзнанието за собственото съществуване, което в известен смисъл не е неприятно. С една дума, той нямаше усещането, че става въпрос за него. При това този разговор бе решаващ за бъдещето му и по-късно той често си го припомняше, без при това да изпита истинско вълнение. Не бе в състояние да направи връзка, да установи кръвна връзка между себе си и тези двама възрастни, които въпросния ден в столовата го бяха поразили преди всичко с високия си ръст и младежкия си вид. През септември Брюно трябваше да постъпи в шести клас и бе решено да го настанят в пансион, а баща му да го взема в Париж за уикендите. Майка му щеше да се постарае да го приютява от време на време през ваканциите. Брюно не възразяваше; двамата възрастни не му изглеждаха враждебно настроени. Така или иначе, за него истинският живот бе животът му при баба.

Брюно се навежда над мивката. Свалил е горнището на пижамата и гънките на бялото му коремче се диплят над фаянсовия ръб. Той е на дванайсет години. Иска да си измие зъбите, както прави всяка вечер; надява се тоалетът му да премине без произшествия. Ала ето че се приближава Вилмар, засега сам, и блъска Брюно по рамото. Той започва да отстъпва, разтреперан от страх, защото е почти сигурен какво ще последва, и успява да промърмори едва чуто: „Остави ме…“

Ето че на свой ред пристига и Пеле. Той е нисък, набит и много силен. С все сили зашлевява Брюно, който се разплаква. Сетне го събарят на земята и започват да го влачат за краката. Когато стигат до тоалетните, свалят долнището на пижамата. Пенисът му е малък, още детски, без каквото и да било окосмяване. Двамата го хващат за косите и го принуждават да разтвори уста. Пеле тика в лицето му четката за тоалетна. Той усеща в устата си вкуса на изпражнения. Започва да пищи.

Брасьор се присъединява към тях; той е четиринайсетгодишен, най-големият от шестокласниците. Изважда си члена, който се струва на Брюно дебел и огромен. Застава над него и се изпикава в лицето му. Предния ден той е принудил Брюно да му го смуче, а след това да му ближе задника, но тази вечер няма подобно желание. „Клеман, пишлето ти е съвсем голо — казва подигравателно той. — Трябва да му помогнем да се сдобие с косми…“ Дава знак на другите, които мажат слабините му с пяна за бръснене. Брасьор разтваря бръснача, приближава острието. От страх Брюно се изпуска.

През една мартенска нощ на 1968 година възпитателят го откри омазан в изпражнения, сгушен в клозета в ъгъла на двора. Накара го да си облече пижамата и го отведе при главния възпитател Коен. Брюно се боеше, че ще му се наложи да говори и да произнесе името на Брасьор. Ала макар измъкнат от постелята посред нощ, Коен го посрещна приветливо. За разлика от своите подчинени, той се обръщаше към учениците на „вие“. Това бе третият пансион, където заемаше тази длъжност, и знаеше, че почти винаги жертвите отказват да разкрият своите мъчители. Единственото, което можеше да направи, бе да накаже възпитателя, който отговаряше за спалнята на шестокласниците. Повечето от децата в пансиона бяха изоставени на произвола на съдбата от своите родители и за тях той бе единствената власт.

Би трябвало да ги държи изкъсо, да се намесва, преди да е станала някоя беля, но нямаше възможност да го прави, тъй като разполагаше само с петима възпитатели за двеста ученици. Когато Брюно си отиде, той си приготви кафе и прелисти списъка на шестокласниците. Подозираше Пеле и Брасьор, но нямаше никакви доказателства. Успееше ли да ги хване на местопрестъплението, имаше намерение наказанието да стигне дори до изключване от пансиона; само няколко прояви на жестокост и насилие бяха достатъчни, за да увлекат останалите и да пробудят у тях най-свирепи инстинкти. В повечето случаи момчетата особено когато са обединени в банди, изпитват желание да унижават и измъчват по-слабите от тях. Най-вече в началото на пубертета подобна диващина придобива нечувани размери. Той не хранеше никакви илюзии по отношение на поведението на човека особено когато не е подчинено на закона. Още с постъпването си в пансиона в Мо бе успял да внуши страхопочитание у своите възпитаници. Знаеше, че на това място той олицетворява последния бастион на законността и че без неговата намеса разправите над момчета като Брюно ще минат отвъд всякакъв предел.