Мишел Уелбек - Елементарните частици

Появата на първото същество, на първия представител на новия разумен вид, създаден от човека „по негов образ и подобие“, става на 27 март 2029 година, точно двайсет години след изчезването на Мишел Джерзински. Макар в научния екип да няма нито един французин, пак в чест на Джерзински синтезът е осъществен в лабораторията на Института по молекулярна биология в Палезо. Отзвукът от директното излъчване по телевизията на това събитие естествено е огромен и далеч надминава случилото се шейсет години преди това в юлската нощ на 1969 година, когато телевизията предава пряко първите крачки на човека на Луната. Като увод към репортажа Юбчежак произнася кратко слово, в което с присъщата му откровеност заявява, че човечеството трябва да се гордее с факта, че е „първият известен животински вид във Вселената, подготвил сам условията за собственото си изчезване“.

Днес, близо петдесет години по-късно, действителността напълно потвърди пророческото съдържание на думите на Юбчежак дори в степен, която самият той не е предполагал. Все още съществуват няколко представители на предишната раса, преди всичко в райони, намирали се дълго време под влиянието на традиционни религиозни доктрини. От година на година обаче техният прираст непрекъснато намалява и в настоящия момент изчезването им изглежда неизбежно. Противно на всякакви песимистични прогнози, тяхното отмиране преминава мирно въпреки отделни прояви на насилие, чийто брой постоянна спада. Дори е удивително да се наблюдава колко кротко, с какво примирение и може би със скрито облекчение хората приемат своето собствено изчезване.

След като скъсахме всякакви родствени връзки с човечеството, ние продължаваме да живеем. От гледна точка на хората живеем щастливо: вярно е, че успяхме да се справим с непреодолими за тях сили като егоизъм, жестокост и гняв; във всеки случай животът ни е съвършено различен. Науката и изкуството все още имат място в нашето общество; ала лишено от стимула на тщеславието, преследването на Истината и Красотата не носи някогашния жизнено необходим характер. На хората от предишната раса нашият свят изглежда като рай. Истина е, че понякога с чувство за хумор ние определяме самите себе си като „богове“, за които човечеството някога толкова е мечтало.

Историята продължава да съществува; тя властва, нейното господство е необоримо. Ала редом с изложението на конкретните исторически факти крайната цел на това съчинение е да отдаде последна почит на онзи злочест и храбър род, който ни създаде. Онзи многострадален и долен род, слабо отличим от маймуната, който при това е носил в себе си толкова благородни пориви. Раздиран от мъки и противоречия, вкопчен в индивидуализма, свадлив, безмерно егоистичен, способен понякога на нечувани изблици на насилие, съшият този род никога не е преставал да вярва в доброто и в любовта. Именно този род за пръв път в историята на света намери сили да приеме идеята за своето собствено изчезване и няколко години по-късно да я осъществи. В момент, когато неговите последни представители ще изчезнат, смятаме за напълно справедливо да отдадем тази последна почит на човечеството; почит, която на свой ред ще се заличи, погълната от пясъците на времето; въпреки това е нужно тази почит да бъде поне веднъж изказана. Тази книга се посвещава на човека.

Michel Houellebecq

Les particules élémentaires, 1998

Издание:

Мишел Уелбек. Елементарните частици

Френска. Първо издание

Превод: Красимир Петров

Редактор: Александра Велева

Редактор на издателството: Георги Борисов

Художник: Яна Левиева

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-9772-71-5

ИК Факел експрес, София, 2010

Формат 16/60×90. Печатни коли 23

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35623

Последна корекция: 6 октомври 2015 в 22:40

„Към закона за разпределение на енергията в нормалния спектър“ (нем.). — Бел.прев.

„Да отидем на плажа…“ (англ.). — Бел.прев.

По онова време четвъртък е неучебен ден за учениците. През 1972 г. неучебен ден става сряда. — Бел.прев.

„Госпожица на нежната възраст“ и „Двайсет години“ (фр.). — Бел.ред.

Град в департамента Вож, известен с минералните извори и балнеосанаториума си. — Бел.ред.

Кавана, Франсоа (1923) — френски писател и художник. — Бел.прев.

„Приключенията на Рентентен“ — американски телевизионен сериал от края на петдесетте години с главни герои момчето Рентентен и кучето му Ръсти. — Бел.ред.