Мишел Уелбек - Елементарните частици

Други критици — вероятно далеч по-задълбочени — се съсредоточават върху факта, че при новия човешки род, създаден в резултат от трудовете на Джерзински, всички индивиди ще бъдат носители на един и същ генетичен код, като по този начин ще изчезне един от фундаменталните елементи на човешката индивидуалност. На това Юбчежак разпалено отвръща, че именно генетичната индивидуалност, с която по силата на трагична заблуда така нелепо се гордеем, е източник на най-големия брой наши нещастия. На идеята, че човешката индивидуалност е на път да изчезне, той противопоставя конкретния и нагледен пример с еднояйчните близнаци, които въпреки съвършено идентичния си генотип в процеса на индивидуалното си битие се развиват като самостоятелни личности, съхранявайки при това връзките на тайнственото братство — братство, което според Юбчежак се явява най-нужният елемент при възраждането на едно постигнало помирение човечество.

Не може да има никакво съмнение в откровеността на Юбчежак, когато той се представя като обикновен продължител на делото на Джерзински, като изпълнител, чиято единствена амбиция е практическото приложение на идеите на неговия учител. Свидетелство за това е верността към странната идея, изложена на страница 342 от „Клифдънските бележки“: числеността на новия човешки род трябва непременно и постоянно да бъде просто число; това означава, че трябва да се създаде един индивид, след това два, след това три, след това пет… с една дума, да се следва стриктно редът на простите числа. Целта очевидно е броят на индивидите да бъде число, което се дели единствено на себе си и на единица, и с това символично да бъде привлечено вниманието върху опасността, съществуваща в недрата на всяко общество, от обособяването на отделни части; трябва да се отбележи обаче, че Юбчежак включва това изискване в общия списък на условията, без ни най-малко да си дава сметка за неговия действителен смисъл. Като цяло неговият чисто позитивистки прочит на трудовете на Джерзински води до постоянно подценяване на мащабите на метафизичния прелом, неизбежно съпътстващ една толкова дълбока биологическа мутация — мутация, която по същество няма прецедент в световната история.

Подобно грубо пренебрегване на философските аспекти на проекта и дори на самото понятие философски смисъл въобще въпреки всичко не пречи и дори не забавя неговото осъществяване. Това ясно показва до каква степен в западното общество като цяло, както и в най-напредничавата негова част, представена от движението Ню Ейдж , е получила разпространение идеята, че една фундаментална мутация е жизнено необходима за оцеляването на човешкото общество — мутация, която би възродила по убедителен начин смисъла на понятия като колективност, постоянство и святост. Показва също така до каква степен философските въпроси са изгубили всякаква обоснованост в представите на хората. Глобалното осмиване, на което след десетилетия безумно надценяване неочаквано са подложени трудовете на Лакан, Дерида и Дельоз, в дадения момент не само не освобождава пространство за нова философска доктрина, а напротив, дискредитира цялата общност от интелектуалци, обявяващи се за представители на „хуманитарните науки“; от този момент нататък става неизбежен възходът на учените във всички области на мисълта. Дори случайният, противоречив и изменчив интерес, който привържениците на Ню Ейдж понякога престорено проявяват към едно или друг вярване, коренящо се в „древните духовни традиции“, разкрива единствено тяхното състояние на мъчително объркване, стигащо до шизофрения. Подобно на всички останали членове на обществото и може би дори повече от тях те в действителност се доверяват единствено на науката, която за тях е единствен критерий за абсолютна и неопровержима достоверност. Подобно на всички останали членове на обществото, дълбоко в себе си те смятат, че решението на всеки проблем, включително от психологическо, социологическо и най-общо казано, от човешко естество, може да бъде само и единствено техническо по своя характер. Ето защо, без да се бои от особена съпротива, през 2013 година Юбчежак издига прословутия девиз, който поставя действителното начало на поврата в общественото мнение в планетарен мащаб: „МУТАЦИЯТА ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ НЕ В УМОВЕТЕ, А В ГЕНИТЕ“.

Първите кредити са гласувани от ЮНЕСКО през 2021 година; екип от учени незабавно се захваща за работа под ръководството на Юбчежак. Трябва да се признае, че от научна гледна точка той не ръководи кой знае какво; затова пък проявява умопомрачителна ефективност в областта, която би могла да бъде наречена „връзки с обществеността“. Удивителна е бързината, с която се появяват първите резултати; едва по-късно става ясно, че мнозина изследователи, членове или симпатизанти на „Движение за човешки потенциал“ отдавна са започнали работа в лаборатории, разположени в Австралия, Бразилия, Канада или Япония, без да чакат ЮНЕСКО да даде зелена улица на проекта.