Мишел Уелбек - Елементарните частици

Вървяха по пътя за Баликонъли; под краката им искреше океанът. В далечината слънцето постепенно се спускаше към хоризонта. Все по-често Уолкот имаше усещането, че мисълта на Джерзински поема по несигурни, неведоми пътища. Сам той си оставаше привърженик на радикалния инструментализъм; наследник на традиционния англосаксонски прагматизъм, белязан също така от влиянието на трудовете на Виенския кръг 23 23 Философски кръг, основан през 1929 г. във Виенския университет, който обединява представители на социалните, естествените науки и математиката. — Бел.прев. , той се отнасяше с леко подозрение към творчеството на Конт, според него твърде романтично. За разлика от материализма, който бе изместил, позитивизмът би могъл, подчертаваше Уолкот, да даде начало на нов хуманизъм, при това за първи път (тъй като в действителност материализмът е несъвместим с хуманизма и в крайна сметка би го разрушил). Въпреки това историческото значение на материализма си остава безспорно: необходимо бе да се преодолее първата преграда — Бог, ала след като това бе направено, хората бяха изпаднали в объркване и съмнение. Днес бе рухнала и втората преграда; това се бе случило в Копенхаген. Хората вече не се нуждаеха нито от Бог, нито от идеята за съществуваща сама по себе си реалност. „Съществуват човешки възприятия, човешки свидетелства, човешки опит — казваше Уолкот, — но разумът е този, който осъществява връзката между възприятията, а емоцията им дава живот. Всичко това се осъществява без наличието на каквато и да било метафизика или онтология. Вече не се нуждаем от представи за Бога, за природата или за реалността. На основата на експериментите може да бъде установено съгласие в общността на наблюдателите върху една рационална междуличностна основа; връзката между експериментите се осъществява чрез теориите, които в рамките на възможното трябва да съответстват на принципа на икономията и непременно трябва да бъдат оборими. Съществува един възприемаем, осезаем, един човешки свят“.

Позицията му беше неуязвима и Джерзински си даваше сметка за това: дали нуждата от онтология не беше в действителност детска болест на човешкия ум? Към края на 2005 година, по време на едно пътуване до Дъблин, той случайно попадна на „The Book of Kells“ 24 24 Келтската книга (англ.), илюстриран ръкопис от VII или VIII в., открит в един от манастирите край град Келз в Ирландия и съдържащ на латински четирите Евангелия, почти напълно идентични с латинския превод на Библията от IV век, приписван на Св. Йероним и известен като Вулгата. — Бел.ред. . Юбчежак без всякакво колебание твърди, че запознаването с този украсен с миниатюри и нечувано сложен във формално отношение ръкопис, дело вероятно на ирландски монаси от VII век на нашата ера, се превръща в преломен момент на неговата мисъл и че навярно именно продължителното съзерцание на този труд му позволява, в резултат от поредица прозрения, които днес ни се струват необикновени, да се справи със сложните изчисления на енергетичната стабилност в макромолекулите, които се срещат в биологията. Без да се приемат изцяло тези твърдения на Юбчежак, трябва да се признае, че „The Book of Kells“ в продължение на векове предизвиква у коментаторите неудържим, стигащ до екстаз възторг. Като пример може да се спомене описанието, което прави през 1195 година Гиралдус Камбренезис:

„Тази книга побира в себе си съответствията между четирите Евангелия според писанията на свети Йероним и почти толкова рисунки, колкото и страници, украсени с чудесни краски. Тук може да се лицезре Божественото величие, изобразено с необикновена вещина; също така описани от евангелистите мистични твари, едни шестокрили, други четирикрили, други пък двукрили. Тук се мярва орел, там — бик, лице человеческо, лъвска муцуна и безчет други образи. Нехайният поглед не ще съзре в тях нищо друго освен цапаници и не ще позволи на ума да вникне в тяхното изящество. Не ще долови изтънченост там, дето всичко е изтънченост. Ала дадеш ли си труда да ги разгледаш прилежно и с вдъхновение, ще докосне очите ти тайната на изкуството, ще прозре умът ти неща тъй сложни, превъзходни, тъй проникновени и тясно вплетени, събрани и свързани в едно, при това с краски свежи и светоносни, че без двоумение ще кажеш: всичко туй сътворено е не от ръка человеческа, а ангелска“.

Бихме могли също така да се съгласим с твърдението на Юбчежак, че всяка нова философия дори когато намира израз в аксиоматична и привидно чисто логическа форма, в действителност съответства на нова визуална концепция за Вселената. Дарявайки на човечеството физическо безсмъртие, Джерзински без всякакво съмнение внесе дълбока промяна в нашата концепция за време; ала според Юбчежак негова най-голяма заслуга е утвърждаването на елементите на една нова философия на пространството. Както картината на света при тибетския будизъм е неделима от продължителното съзерцание на безконечните кръгови изображения на мандалите , както мисълта на Демокрит може да стане понятна чрез наблюдение на слънчевите отблясъци върху белите камъни през августовски следобед на някой гръцки остров, така човек може да вникне в мисълта на Джерзински, като потъне в безкрайните построения от кръгове и спирали, съставящи основата на орнаментите в „The Book of Kells“, или като препрочете великолепните „Размисли върху преплитанията“, публикувани като приложение към „Клифдънските бележки“ и вдъхновени от този ръкопис.