Чък Паланюк - Оцелелият

Някой да го смете и да го подаде на тази жена тук. Това е брат й.

Охранителите са приклекнали и дулата на оръжията им сочат челото ми. Един касиер събира повечето от Тревър в урната и я подава на Фертилити.

— Благодаря — казва тя. — Толкова е неловко.

Качваме се на този самолет, казвам аз, и отлитаме.

Насочвам я към терминала, чудейки се кой ли на борда е истинският смахнат похитител.

Питам Фертилити и тя се разсмива.

Питам я защо и тя казва:

— Каква ирония само! Скоро ще разбереш кой е похитителят.

Ти ми кажи.

Хората в самолета се тълпят в задната половина, приведени, закрили глави с ръце. Хлипат. Между редовете до пилотската кабина е струпана купчина с портфейлите, часовниците, лаптопите, мобилните телефони, преносимите CD-плеъри и сватбените халки на всички.

Хората са добре обучени.

Сякаш това има нещо общо с тях.

Сякаш това има нещо общо с парите.

Казвам на екипажа да затвори вратите. Все пак съм бил на много самолети, пътувайки от стадион до стадион. Подгответе се за отлитане, казвам.

До нас седи дебел костюмар с пакистански вид. Двойка бели с колежански вид. Мъж с китайски вид.

Питам Фертилити — кой е, кой е истинският похитител.

Тя коленичи до купчината с жертвоприношения и тършува из нея. Избира си красив дамски часовник и перлена огърлица.

— Сам познай, Шерлок — казва тя.

Тя казва:

— Аз съм само невинна заложничка.

И закопчава диамантена гривна около китката си.

Запазете спокойствие, изкрещявам аз, но знайте, че на борда на този самолет има опасен терорист, който възнамерява да го разбие.

Някой пищи.

Млъкнете, моля, казвам.

Казвам на всички — не ставайте, докато не открия терориста.

Фертилити взима диамантен пръстен от жертвения олтар и си го слага.

Един от вас е похитител, казвам, не знам кой, но някой тук иска да разбие самолета.

Фертилити се кикоти ли кикоти.

Обзема ме ужасно усещане, че пропускам някаква много смешна шегичка.

Успокойте се, казвам.

Казвам на стюардесата да отиде отпред и да разговаря с капитана. Не искам да нараня никого, но наистина трябва да се измъкна от тази страна. Трябва да излетим и да се приземим на безопасно място, някъде между тук и Австралия. После всички ще слязат.

На Фертилити, която се смее до мен, казвам, че дори тя ще слезе.

Ще довършим полета, казвам, но само аз и един пилот. И щом отлетим втория път, казвам, ще пусна пилота да скочи с парашут.

Ясно ли е, питам.

И стюардесата, към чието лице съм насочил пистолета, отговаря „да“.

Този самолет ще се разбие в Австралия, казвам, и само един човек ще умре.

И тогава започвам да разбирам.

Може би няма друг похитител.

Може би похитителят съм аз.

Около нас хората започват да си шушукат. Разпознали са ме. Аз съм масовият убиец от телевизията. Аз съм Антихриста.

Аз съм похитителят.

И аз се разсмивам.

Постави ми капан, нали, питам Фертилити.

През смях тя казва:

— Донякъде.

През смях я питам дали наистина е бременна.

През смях тя казва:

— Опасявам се, но, честно казано, не го предвидих. Истинско чудо си е.

Вратите на салона се затварят и самолетът запълзява назад по терминала.

— Е — казва Фертилити, — цял живот си чакал другите да ти казват какво да правиш — семейството ти, Църквата, шефовете, социалната асистентка, агентът, брат ти… — Е, сега никой не може да ти помогне. — Знам само, че ще намериш изход от тази каша. Ще намериш начин да загърбиш цялата си прецакана житейска история. Ще бъдеш мъртъв за целия свят.

Самолетните двигатели започват да вият и Фертилити ми подава мъжка сватбена верижка.

— И след като разкажеш житейската си история, и се сбогуваш с нея — казва тя, — след това двамата ще започнем нов живот и ще живеем щастливо до края на дните си.

Някъде по пътя за Порт Вила в Нови Хебриди аз сервирам последната си вечеря така, както винаги съм си мечтал.

Хвана ли някого да си маже масло на филийката, преди да я разчупи, ще го застрелям.

Хвана ли някого да отпива от напитката си с храна в устата, ще го застрелям.

Хвана ли някого да насочва лъжицата към себе си, ще го застрелям.

Хвана ли някого без салфетка в скута…

Хвана ли някого да побутва храната с пръсти…

Хвана ли някого да се храни, преди да съм сервирал на всички…

Хвана ли някого да духа храната, за да изстине…

Хвана ли някого да говори с пълна уста…

Хвана ли някого да пие бяло вино, уловил чашата, или да пие червено вино, уловил столчето на чашата…