Чък Паланюк - Оцелелият

— Това е той! Помниш ли? Работеше при нас! Това е Антихриста!

Пъхвам бележника на Фертилити под мишница и хуквам. Тичешком излизам през вратата и продължавам по улицата към автобусната спирка. Отнема ми само минута да намеря днешната дата в бележника и ето го отговора.

В един и двайсет и пет този следобед полет 2039 право до Сидни ще бъде похитен от маниак и ще се разбие някъде в австралийската пустош.

Дами и господа, последният пътник на борда на полет 2039, тук горе над неизбродната австралийска пустош ви информира, че и последният двигател угасна.

Моля, затегнете коланите, понеже започва пределното ни спускане към забравата.

Летището гъмжи от агенти на ФБР, издирващи Тендър Брансън, масовия убиец. Тендър Брансън, мнимия пророк. Тендър Брансън, който провали Суперкупата. Тендър Брансън, който заряза прекрасната си младоженка пред олтара.

Тендър Брансън, Антихриста.

Настигам Фертилити до билетното гише.

Тя казва:

— Един, моля. Имам резервация.

Черната ми боя е от седмици и русите корени вече личат. Напълнял съм отново от мазната храна в крайпътните заведения. Въпрос на време е въоръженият мъж от охраната, който ме гледа, да насочи оръжието си към мен.

Опипвам джоба на сакото си. Оказва се празен. Пистолетът на Адам го няма.

— Ако търсиш пистолета на брат си, у мен е — казва Фертилити със сведена глава. — Ще похитят този самолет дори ако трябва да го направя лично.

Не е зареден, казвам. Нали знае?

— Зареден е — отвръща тя. — Лъжех, за да не се притесниш.

Значи Адам е можел да ме застреля по всяко време.

От платнената си чанта Фертилити изважда лъскава месингова урна. Казва на касиерката:

— Ще взема урната на брат си с мен в самолета. Има ли проблем?

Човекът казва не, няма проблем. Урната не може да мине през рентгена на охраната, но ще й позволят да я вземе на борда.

Фертилити плаща билетите и поемаме към терминала. Подава ми платнената чанта и казва:

— Мъкна я от половин час. Свърши нещо.

Охраната е твърде притеснена от урната и почти не ме забелязва. Метална е и никой не иска да я отвори, камо ли да бръкне вътре.

По целия път се движат охранители по двойки, гледат ни и говорят в радиостанциите си. Урната се търка в крака ми през платнената чанта, Фертилити си поглежда билета и следи табелите на вратите, през които преминаваме.

— Стигнахме — казва тя. — Дай ми чантата и изчезвай.

Около нас хората се нареждат на опашка, защото започват да викат пътниците за полета.

Моля, пътниците с билети за редове от петдесети до седемдесет и пети да се качат на борда.

Кой от тези хора е смахнат терорист? Не знам.

В залата зад нас двойките охранители са се събрали по четирима и по шестима.

— Дай ми чантата — казва Фертилити.

Сграбчва дръжката и дръпва силно.

Вижда ми се безсмислено, че е взела Тревър.

— Дай ми чантата!

Моля, пътниците с билети за редове от трийсети до четирийсет и девети да се качат на борда.

Охранителите приближават, трополейки по коридора, с разкопчани кобури, с ръце върху оръжията.

И аз разбирам къде е пистолетът на Адам.

В урната е, казвам, и се опитвам да изтръгна платнената чанта от Фертилити.

Моля, пътниците с билети за редове от девети до двайсет и девети да се качат на борда.

Едната дръжка на чантата се скъсва и урната тупва върху килима на пода. С Фертилити се спускаме към нея.

Тя е решила да похити самолета.

— Някой трябва да го направи — казва. — Съдба.

И двамата стискаме урната.

Моля, пътниците с билети за редове от първи до девети да се качат на борда.

Няма смисъл да умират хора, казвам.

Последно повикване за полет 2039.

— Този самолет трябва да се разбие в Австралия — казва Фертилити. — Никога не греша.

— Не мърдайте! — извиква някой от охраната.

Повтаряме, последно повикване за полет 2039 до Сидни.

Охранителите са ни обкръжили, когато урната се отваря. Тленните останки на Тревър Холис се разпиляват. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Пълнят очите на всички. Дробовете им. Пепелта на Тревър се стели като облак около нас. Пистолетът на Адам пада на килима.

Преди Фертилити, преди охранителите, преди самолетът да потегли, аз сграбчвам пистолета. Сграбчвам Фертилити. Добре де, добре, ще го направим по нейния начин, казвам, притиснал пистолета в главата й.

Тръгваме заднишком към портала.

Не мърдайте, викам.

Спирам, за да й скъсат билета, и кимам към отворената урна и останките от Тревър по целия килим.