Чък Паланюк - Оцелелият

Огромна сянка се пресяга към нас от основата на колоната. Първо едва досяга Адам. След миг го покрива целия.

Дами и господа, тук горе угасна третият двигател на полет 2039.

Остава ни само още един двигател, преди да започне пределното ни спускане.

Студената сянка на кридишкия църковен монумент се стели върху мен цяла сутрин, докато погребвам Адам Брансън. Под слоевете разврат, под Гладните дупки, под Разюзданите мъже от женски пол аз копая с голи ръце пръстта на църковния двор. По-големи камъни, покрити с плесен, и черепи са погребани навсякъде около мен. Епитафиите върху тях гласят обичайното:

Отиде си, но живее в спомените ни.

Нека Небесата опростят грешките им.

Любим баща.

Скъпа майка.

Объркано семейство.

Дано Бога, когото намерят, да ги дари с покой.

Безпомощна социална асистентка.

Противен агент.

Заблуден брат.

Може би заради ботоксовата ботулинова отрова, инжектирана в мен, или заради лекарствените взаимодействия, или от безсънието, или от дългосрочния ефект на абстиненцията, но не чувствам нищичко. В устата ми горчи. Притискам лимфните възли на врата си, но усещам само презрение.

Сигурно понеже всички край мен умират, съм развил умение да губя хора. Природен талант. Благословия.

Също както безплодието е най-съвършеното професионално умение на Фертилити в качеството й на сурогатна майка, може би аз съм развил полезна липса на чувства.

Също както когато погледнете отрязания си крак и отначало не изпитвате нищо, сигурно това е просто шок.

Но се надявам да не е.

Не искам да отмине.

Моля се никога повече да не усетя нищо.

Защото ако отмине, ще боли толкова много. Ще боли до края на живота ми.

Няма да го научите в никое училище, но за да не разровят кучетата нещо, което сте закопали, напръскайте гроба с амоняк. За да прогоните мравките, напръскайте с боракс.

Срещу хлебарки използвайте стипца.

Ментовото олио държи настрана плъховете.

За да почистите кръвта под ноктите си, пъхнете пръстите си в половин лимон и ги завъртете. Изплакнете ги с топла вода.

Колата е изгоряла. Останали са само димящите седалки. Само панделка черен дим се развява над долината. Когато вдигам Адам, от джоба на сакото му пада пистолетът. Единственият звук долита от рояка мухи около камъка с отпечатъка от кървавата ми длан.

Останките от лицето на Адам са покрити с лепкавото червено списание и когато пускам първо краката му и после раменете в дупката, която съм изкопал, едно жълто такси подскача и пълзи към мен от хоризонта.

Дупката е дълбока, колкото да побере Адам, свит на една страна. Коленичил до ръба, аз започвам да хвърлям пръст.

Когато чистата пръст свършва, хвърлям вътре избледняла порнография, развратни книги с разкъсани корици, вибратори с мъртви батерии, оръфани карти за игра, презервативи с изтекъл срок на годност, чупливи и крехки, но неизползвани.

Познавам чувството.

Презервативи, оребрени за свръхчувствителност.

Последното, от което се нуждая, е чувствителност.

Има и презервативи, покрити с местна упойка за удължено действие. Какъв парадокс. Не чувстваш нищо, но можеш да чукаш часове наред.

Изглежда ми съвсем безсмислено.

Искам да покрият целия ми живот с местна упойка.

Таксито подскача по дупките и приближава. Един човек шофира. Един човек седи отзад.

Кой ли е? Не знам, но мога да си представя.

Взимам пистолета и се опитвам да го напъхам във вътрешния джоб на сакото си. Цевта прокъсва подплатата и цялото нещо се скрива. Не знам дали е заредено.

Таксито удря спирачки на един вик разстояние.

Фертилити излиза и маха с ръка. Навежда се към прозореца на шофьора и вятърът довява думите й до мен:

— Почакайте, моля. Няма да се бавя.

После тръгва към мен с вдигнати за равновесие ръце, а лицето й се свежда при всяка стъпка през хлъзгавите, лъскави купчини използвани списания. Ненаситни момчета. Оргии с катерички.

— Реших, че ти трябва компания — подвиква ми Фертилити.

Аз се озъртам за кърпичка или за еротично бельо, с което да избърша кръвта от ръцете си.

Тя вдига поглед и казва:

— Уха! Сянката на този кридишки мъртвешки монумент пада върху гроба на Адам по толкова символичен начин!

Трите часа, през които погребвах Адам, са най-дългата ми безработица. Сега Фертилити Холис е тук да ми казва какво да правя. Новата ми работа е да я следвам.

Тя се обръща, оглежда хоризонта и отбеляза:

— Това е истинска Долина на смъртта. Определено си избрал най-подходящото място да разбиеш черепа на брат си. Толкова каинско и авелско е, че направо не мога да издържа.