Чък Паланюк - Оцелелият

Това поне го знам със сигурност.

За всичко друго, което Адам ми обясни, все още се колебая. Адам каза, че повечето цивилизации първо кастрирали онези, които искали да превърнат в роби. Наричали ги евнуси. На същия принцип други цивилизации правят така, че да не харесваш толкова много секса. Режат части. Част от клитора, както се изрази Адам. Или от кожичката на пениса. Тогава усещаш по-малко с чувствителните си части, частите, на които иначе се наслаждаваш най-много.

Това е идеята, казва Адам.

Цяла нощ пътуваме на запад, отдалечаваме се от там, където ще изгрее слънцето, опитваме се да го надбягаме, опитваме се да не видим какво ще ни покаже, когато се върнем у дома.

Върху таблото в колата е залепена петнайсетсантиметрова пластмасова фигурка на мъж в кридишки костюм — с торбестите панталони, вълненото палто, шапката. Очите са от фосфоресцираща на тъмно пластмаса. Ръцете му са вдигнати като за молитва, толкова високо и толкова напред, че сякаш се кани да се гмурне към седалката.

Фертилити казала на Адам да търси зелен стар модел шевролет на около две пресечки от паркинга за камиони в покрайнините на Гранд Айлънд. Казала му, че ключовете ще са вътре, а резервоарът ще е пълен. Напуснахме „Кастилското имение“ и открихме колата за по-малко от пет минути.

Адам поглежда към статуетката върху таблото и казва:

— Какво, по дяволите, е това?

Това съм аз.

— Изобщо не прилича на теб.

Трябва да изглежда съвършено праведно.

— Прилича на дявол — казва Адам.

Аз шофирам.

Адам говори.

Адам казва, че цивилизациите, които не те кастрират, за да те превърнат в роб, кастрират съзнанието ти. Набеждават секса за толкова порочен, зъл и опасен, че независимо колко добре предполагаш, че ще се почувстваш, ако имаш сексуални връзки, предпочиташ да се въздържиш.

Така постъпват повечето религии във външния свят, обяснява той. Така постъпваха и кридишките старейшини.

Не искам да слушам, но когато понечвам да пусна радиото, всички бутони се оказват нагласени на религиозни станции. Хорова музика. Евангелистки свещеници тръбят колко съм лош и объркан. От една станция прозвучава познат глас. „Радиопроповед Тендър Брансън“ — едно от хилядите радиопредавания, които записвах в някакво незнайно студио.

Тормозът на кридишките старейшини беше нечуван, казвам по радиото.

— Помниш ли какво ти причиниха? — пита Адам.

Тормозът беше безкраен, казвам по радиото.

— Когато беше малък, имам предвид? — казва Адам.

Отвън слънцето ни настига и оформя силуети от непрогледния мрак.

По радиото аз казвам: Понеже владееха изцяло съзнанията ни, нямахме никакъв шанс. Никой от нас не би поискал секс във външния свят. Никога не бихме предали Църквата. Бяхме обречени да прекараме в работа целия си живот.

— И ако никога не правиш секс — казва Адам, — никога не усещаш какво е да властваш. Никога не се сдобиваш със собствен глас и самоличност. Сексът е актът, който ни отделя от родителите. Отделя децата от възрастните. Сексът е първият бунт на подрастващите.

И ако не познаеш секса, обяснява ми Адам, никога не надрастваш това, което родителите са ти втълпили. Ако не нарушиш забраната за секс, няма да нарушиш никое друго правило.

По радиото аз казвам: Трудно е за човек от външния свят да си представи колко съвършено обучени бяхме.

— Виетнамската война не е причината за бъркотията през шейсетте — казва Адам. — Нито пък хапчетата. Е, само едно. Противозачатъчното. За пръв път в историята всички можели да правят толкова секс, колкото желаят. Всички усетили вкуса на тази власт.

Най-могъщите владетели в историята били пристрастени към секса. Адам ме пита дали сексуалният им апетит произтича от властта, която притежават, или волята за власт произтича от сексуалния им апетит?

— Ако не жадуваш за секс — казва той, — ще жадуваш ли за власт?

Не, отговаря си той.

— И вместо да избираме благовъзпитани, отегчителни, сексуално потиснати държавници — казва той, — защо да не намерим най-лакомите кандидати, които току-виж свършили добра работа?

Мярва се табела с надпис: „Сметище за деликатни материали «Тендър Брансън» 10 мили“.

Адам казва:

— Схващаш ли накъде бия?

Домът ни е само на десет минути път.

Той казва:

— Трябва да си спомниш какво се случи.

Нищо не се е случило.

По радиото аз казвам: Невъзможно е да се опише колко ужасен беше тормозът.

Край шосето се валят все повече и повече скъсани мръснишки списания, които вятърът е отвял от откритите камиони. Избледнели снимки на красиви голи жени се вият около всеки дънер. Подгизнали от дъжда мъже с дълги, морави ерекции висят безжизнено от клоните. Черни видеокасети лежат върху чакъла край шосето. Спукана жена от розова гума е просната в трънаците и вятърът развява косата и ръцете й към нас, когато минаваме край нея.