Чък Паланюк - Оцелелият

— Аз ги унищожих.

Кридишките оцелели.

— Не — казва Адам. — Всичките. Цялата колония. Аз се обадих в полицията. Аз напуснах долината една нощ и вървях, докато открих телефон.

Спомням си как птици пееха в короните на всички кридишки дървета. Ловяхме раци, като завързвахме парче сланина на връв и го пускахме в потока. Извадехме ли го, сланината беше покрита с раци.

— Сигурно съм натиснал нулата на телефона — казва Адам, — но помолих да ме свържат с шерифа. Казах на човека отсреща, че само едно от двайсет кридишки деца има удостоверение за раждане. Казах му, че в колонията крият децата си от правителството.

Помня конете. Имахме конски впрягове, които оряха и теглеха каручки. Наричахме ги по цвят, защото е грях да кръщаваш животно.

— Съобщих им, че в колонията тормозят децата и не плащат данъци за повечето си доходи — продължава Адам. — Казах им, че членовете на колонията са мързеливи и безотговорни. Казах им, че кридишките родители възприемат децата си като източник на средства. Децата им са роби.

Помня ледените шушулки по стрехите. Тиквите. Помня есенната угар.

— Аз предизвиках разследването — казва Адам.

Помня песните в църквата. Юрганите. Покривите на хамбарите.

— Напуснах колонията онази нощ и не се върнах повече — казва Адам.

Помня, че ме обичаха и се грижеха за мен.

— Никога не сме имали коне. Няколкото пилета и свине бяха само за показ — казва брат ми. — По цели дни бяхте в училището. Помниш какво са те учели, че е бил кридишкият живот преди стотина години. По дяволите, преди един век всички са имали коне.

Помня, че бях щастлив и заобиколен от приятели.

Адам казва:

— Нямаше чернокожи. Църковните старейшини бяха шайка расисти, сексисти и търгуваха с бели роби.

Помня, че се чувствах на сигурно място.

Адам казва:

— Всичко, което помниш, е невярно.

Помня, че ме ценяха и обичаха.

— Помниш лъжа — казва Адам. — Отгледаха те, обучиха те и те продадоха.

А него — не.

Не, Адам Брансън беше първороден син. Три минути, които променят всичко. Той щеше да притежава всичко. Хамбарите, пилетата и агнетата. Спокойствието и сигурността. Щеше да наследи бъдещето, а аз щях да стана трудов мисионер, косящ морави и косящ морави, работа до гроб.

Тъмната нощ и шосето, нижещо се бързо и горещо около нас. Ако блъсна силно, казвам си, Адам Брансън ще изчезне завинаги от живота ми.

— Купувахме от външния свят почти всичко, което ядяхме — казва Адам. — Аз наследих ферма, където да отгледам и продам децата си. Дори не рециклирахме.

Затова ли се обадил на шерифа?

— Не очаквам да ме разбереш — казва Адам. — Ти все още си онова осемгодишно момче на училищния чин, в църквата, вярващо на всяка дума. Помниш картинките от учебниците. Те са планирали целия ти живот. Ти все още спиш.

А Адам Брансън е буден?

— Събудих се в нощта, когато се обадих по телефона. Онази нощ направих нещо необратимо — казва Адам.

И сега всички са мъртви.

— Всички освен мен и теб.

Остава ми единствено да се самоубия.

— Това са те обучили да направиш — казва Адам. — Това е върховното робско деяние.

Как тогава да постъпя, за да променя живота си?

— Единственият начин да откриеш себе си е да направиш онова, което кридишките старейшини са те обучавали да не правиш за нищо на света — казва Адам. — Да извършиш най-големия грях. Върховният грях. Да плюеш на църковната доктрина. Дори Райската градина беше само клетка за въображението. Ще останеш роб до края на живота си, ако не отхапеш от ябълката.

Изял съм цялата ябълка. Направил съм всичко. Осъдих Църквата от телевизионния екран. Богохулствах пред милиони хора. Лъгах, крадях и убивах, ако броим Тревър Холис. Оскверних тялото си с дрога. Разруших кридишката долина. Работех всяка неделя през последните десет години.

Адам казва:

— Още си девствен.

С един голям скок, казвам си, мога да разреша проблемите си завинаги.

— Знаеш… Онова нещо. Черната дупка. Да стигнеш до края. Да уцелиш джакпота. Да топнеш, бастуна. Да изореш браздата. Да натъпчеш барута. Да мърсуваш — казва Адам. — Престани да запушваш пробойните. Заеми се с основния проблем. — Виж какво, братле, трябва да ти намерим момиче.

Кридишката църковна колония заема двайсет хиляди петстотин и шейсет акра — почти цялата долина на река Флеминг, която тече на запад-северозапад от Гранд Айлънд, Небраска. От Гранд Айлънд се стига за четири часа. От Сиукс Фолс и все на юг — за девет часа.