Чък Паланюк - Оцелелият

Проба, проба. Едно, две, три.

Проба, проба. Едно, две, три.

Сигурно работи. Не знам. Ще ме чуете ли някога? Не знам.

Но ако ме чувате, слушайте. И ако ме чувате, значи сте открили историята как всичко се обърка. Това е записът на полет 2039. „Черната“ кутия, така я наричат, въпреки че е оранжева, а вътре е навита жица, запечатала завинаги всичко оцеляло. Открили сте историята за всичко, което се случи.

Продължавайте.

Дори да нажежите жицата до бяло, тя пак ще ви разкаже същата история.

Проба, проба. Едно, две, три.

И ако слушате, знайте отсега, че пътниците са си у дома. Невредими. Пътниците, както сигурно бихте се изразили, се приземиха на Новите Хебриди. После, когато във въздуха се върнахме само той и аз, пилотът се спусна с парашут над някъде си. Над някаква вода. Океан, както бихте се изразили.

Ще го повтарям непрекъснато, но е вярно. Не съм убиец.

И съм сам тук горе.

Летящия холандец.

И ако ме слушате, значи знаете, че съм сам в пилотската кабина на самолета с цяла тълпа бутилчици с изветряла водка и джин, подредени върху мястото за сядане срещу предните стъкла — контролното табло. В салона стоят недоядените подносчета с пиле по киевски и „Бьоф Строганоф“, а климатикът прогонва миризмата на застояла храна. Списанията още са разгърнати на недочетените страници. Седалките са празни, все едно всички са хукнали до тоалетната. От някакви пластмасови слушалки тихо жужи музикален запис.

Тук горе, над облаците, съм само аз, капсулиран в безвремието на боинг 747–400 с двеста неизядени шоколадови кексчета за десерт и пиано-бар на второ ниво, докъдето мога да се изкача по спираловидната стълба и да си забъркам нещичко за пиене.

Опазил ме Бог да ви отегчавам с всички подробности, но тук горе летя на автопилот, докато свърши горивото. Докато огънят угасне. Така се изрази пилотът. Двигателите ще изключат, един по един, така каза. Уведоми ме точно какво ме очаква. После ме засипа с досадни подробности за реактивните двигатели, ефекта на Вентури, как се набира височина с помощта на задкрилките и как, след като и четирите двигателя изключат, самолетът ще се превърне в 200 000-килограмов парапланер. После, понеже автопилотът ще го насочва по права линия, парапланерът ще започне контролирано спускане, както се изрази пилотът.

Такова спускане, казах му, ще е приятно разнообразие. Не знаеш какво преживях тази година.

Под парашута пилотът беше в безличната си незнайноцветна униформа, скроена сякаш от инженер. Иначе човекът беше много услужлив. Аз не бих се отнесъл толкова любезно към някого, който притиска пистолет в лицето ми и ме разпитва колко гориво остава и докъде ще ни отведе. Каза ми как да вдигна пак самолета, след като той скочи с парашута над океана. И ми разказа най-подробно за „черната“ кутия.

Четирите двигателя са номерирани от първи до четвърти отляво надясно.

Последната част от контролираното спускане е пикиране към земята. Той го нарече пределна фаза, при която се спускаш със скорост деветстотин и шейсет метра в секунда право към земята. Нарече я пределна скорост — скоростта, при която обекти с еднаква маса се движат с еднаква бързина. После той ме затрупа с множество подробности за Нютоновата физика и за кулата в Пиза.

„Не ме цитирай по тези въпроси“ — казва ми. — Отдавна не съм се явявал на опреснителни изпити.

Заяви, че помощният генератор ще продължи да произвежда ток до момента, когато самолетът удари земята.

„Ще имаш климатик и стереомузика — каза ми, — докато усещаш нещо.“

„Доста време мина — отвърнах му, — откакто за последен път усетих нещо.“ Около година. Основната ми задача е да го сваля от самолета, за да оставя най-сетне пистолета.

Толкова отдавна го стискам, че съм изгубил всякаква чувствителност.

Когато планираш самотно отвличане, забравяш, че вероятно ще се наложи да оставиш заложниците си, за да посетиш тоалетната.

Преди да кацнем в Порт Вила, подтичвах напред-назад из салона с пистолета си, за да нахраня пътниците и екипажа. Иска ли някой освежителна напитка? На кого му трябва възглавница? „Какво предпочитате — питах ги всичките, — пиле или говеждо? Безкофеиново или обикновено?“