Чък Паланюк - Оцелелият

Не мислете, моля ви, че съм тук в ролята на спасител. Да бъдеш или не, аз не отговарям за решението. И не ми е чуждо желанието да разговарям с жените така. Уязвими жени. Емоционални развалини.

„Макдоналдс“ без малко не ме наеха веднъж, а аз кандидатствах само за да се срещам с по-млади жени. Чернокожи, латиноамериканки, бели, китайки. На видно място във формуляра за кандидатстване пишеше, че „Макдоналдс“ наема хора от различни раси и етнически групи. Момичета, момичета, момичета, в бюфетен стил. Във формуляра е отбелязано също така, че ако страдате от някое от следните заболявания:

хепатит А

салмонела

шигелоза

стафилококи

гиардиаза

или кампилобактер, не можете да работите в „Макдоналдс“. Това е по-сигурна гаранция, отколкото ако се запознавате с момичета на улицата. Винаги трябва да се внимава. Поне в „Макдоналдс“ са заявили черно на бяло, че са чисти. Плюс това шансът да са млади е много голям. Пъпчиво млади. Кикотещо се млади. Наивно млади и глупави като мен.

Осемнайсет, деветнайсет, двайсетгодишни момичета, с които искам само да разговарям. Колежанки. Гимназистки. Еманципирани екземпляри от малцинствата.

Също като момичетата-самоубийци, които ми се обаждат. Повечето са толкова млади. Разплакани пред уличните телефони, с мокри от дъжда коси, те ми се обаждат да ги спася. Свити на кълбо в леглото дни наред. Обаждат се на мен. Месията. Обаждат ми се. Спасителят. Хлипат, задушават се и ми разказват всичко, което пожелая, до най-малката подробност.

Толкова е прекрасно понякога да ги слушаш в мрака. Момичето ми се доверява. Стиснал слушалката с една ръка, мога да си представя, че другата ми ръка е тя.

Не че искам да се оженя. Боготворя мъжете, посветили се на затворнически режим.

След като вестникът поправи грешката с телефонния номер, обажданията понамаляха. Хората, които ми звъняха отначало, или бяха мъртви, или им беше втръснало от мен. Не се обаждаха нови. Не ме наеха в „Макдоналдс“ и изработих купчина големи лепкави обяви.

Обявите трябва да изпъкват. Да се разчитат лесно нощем дори от хора, просълзени от наркотици или алкохол. Моите обяви са черно-бели. Черните букви казват: „Дайте на себе си и на живота си последен Шанс. Обадете ми се за помощ.“ Следва телефонният ми номер.

Втората ми обява беше: „Ако сте младо, сексуално разкрепостено момиче с проблеми с алкохола, потърсете необходимата помощ. Обадете се.“ Следва номерът ми.

Послушайте ме. Не разлепяйте от втория вид обяви. Някой от полицията непременно ще ви посети. Ще ви издирят чрез телефонния номер и ще впишат името ви в списък с вероятни измамници. И докато свят светува, ще чувате тихото прищракване, щрак… щрак… на подслушвателното устройство.

Доверете ми се.

Ако разлепите първата обява, хората ще започнат да ви се обаждат, за да признават грехове, да се оплакват, да искат съвет, да търсят одобрение.

Момичетата, които срещате, никога не са особено далеч от най-лошия си сценарий. Харем от жени ще стискат телефонните слушалки с побелели кокалчета и ще ви молят да им се обадите пак, непременно, моля ви, обадете се пак. Моля ви.

Наречете ме сексуален хищник, ако щете, но когато си представям хищници, се сещам за лъвове, тигри, големи котки, акули. Не става дума за връзка хищник-жертва. Нито за мършояд, лешояд, разкикотена хиена пред труп. Нито за паразит и приемник.

Всички сме нещастни заедно.

Става дума за обратната страна на престъпление без жертва.

Най-важното е да разлепите обявите по обществените телефони. Пробвайте в мръсни телефонни кабини край мостове над дълбоки води. До барове, от които изхвърлят самотниците, когато изтече работното време.

За нула време сте в бизнеса.

Ще ви трябва един от онези телефони със спикер, за да звучи гласът ви, сякаш идва нейде от дълбоко. Тогава хората в криза ще ви се обаждат и ще чуват как пускате тоалетното казанче. Ще чуват бученето на сокоизстисквачката и ще разбират, че пет пари не давате.

Тези дни ми се иска да имам от онези телефони, безжичните, със слушалки. Нещо като уокмен на човешката нищета. Живей или умри. Секс или смърт. Така ежечасно можете да вземате хендсфрий решения, когато хората се обаждат да обсъдите ужасните им грехове. Опрощавате. Осъждате. Давате на отчаяни мъже телефонните номера на момичета в същото положение.

Като при повечето молитви ще чувате предимно оплаквания и желания. Помогни ми. Изслушай ме. Прости ми.

Телефонът вече звъни отново. Тънкият слой галета върху телешкия котлет е на път да ме сломи, а в слушалката плаче ново момиче. Веднага я питам дали ми се доверява. Питам я дали ще ми разкаже всичко.