Чък Паланюк - Оцелелият

Хората винаги остават толкова разочаровани, когато им кажа истината, че никой от нас не живееше в потисническа анархия. Никой от нас не мразеше Църквата. Просто живеехме. Никой от нас не се измъчваше от кой знае какви чувства.

В това се състоеше същинската дълбочина на вярата ни. Наречете го плиткоумие или дълбокоумие. Не се страхувахме от нищо. Така вярваха израсналите в църковната колония. Всичко случващо се в света е Божие постановление. Поставена задача. Сълзите или радостта само ти пречат да си полезен. Чувствата са упадъчни. Очакванията и съжаленията — глупав лукс. Разточителство.

Това беше в основата на вярата ни. Не можеш да научиш нищо. Можеш да очакваш всичко.

Във външния свят, каза Адам, са сключили сделка с дявола, за да задвижват автомобилите си, а самолетите им се носят в небесата. Злото течало по електрически жици и учело хората на леност. Прибирали съдовете си мръсни в шкафа и шкафът ги измивал. Водата отнасяла по тръби боклука и лайната им, та друг да отговаря за тях. Адам приклещи брадичката ми между палеца и показалеца си, приведе се да ме погледне право в лицето и каза, че във външния свят хората гледали в огледала.

Точно пред него в автобуса хората имали огледала и всички се озъртали да видят как изглеждат. Срамота!

Помня, че дълго след това не се подстригвах, но не помня защо. Косата ми беше настръхнала окосена ливада.

Във външния свят, каза Адам, смятали всичко в машини.

Сервитьорки поднасяли храната.

Единственият път, когато напусна колонията, брат ми, съпругата му и църковният старейшина, който ги придружаваше, отседнали за една вечер в хотел в центъра на Робинсвил, Небраска. И тримата не успели да мигнат. На другия ден автобусът ги върна у дома до края на живота им.

Хотелът, каза ми Адам, е голяма къща, в която много хора живеят, хранят се и спят, но никой не познава никого. Каза ми, че това описва повечето семейства във външния свят.

Църквите във външния свят, каза брат ми, били бакалници, които продават на хората лъжи, скалъпени в далечните фабрики на огромни религии.

Каза още много неща, които не помня.

Подстрига ме преди шестнайсет години.

Татко беше създал Адам и мен и всичките си четиринайсет деца, преди да навърши сегашната ми възраст.

Бях на седемнайсет в нощта, когато напуснах дома.

Когато го видях за последен път, татко изглеждаше като мен сега.

Да гледам към Адам, беше все едно да гледам в огледало. Той беше по-голям от мен само с три минути и трийсет секунди, но в Кридишката църква няма такова нещо като близнаци.

Помня, че последния път, когато видях Адам Брансън, си помислих колко мил и колко мъдър е по-големият ми брат.

Ето какъв глупак съм.

В работните ми задължения влиза преглеждането на менюто за днешното вечерно парти. Това означава да хвана автобуса от къщата, където работя, до друга голяма къща и да попитам някакъв странен готвач какво ще ядат гостите. Работодателите ми не обичат изненадите и от мен се изисква да ги предупреждавам отрано дали ще се наложи да ядат нещо затруднително като омари или артишок. Ако в менюто е включено нещо заплашително, трябва да ги науча как да го ядат правилно.

С това си изкарвам прехраната.

Мъжът и жената, собствениците на къщата, която чистя, никога не са там. Такава им е работата. Познавам ги само покрай вещите, които чистя. Научавам нещичко само като разтребвам след тях. Като подреждам бъркотиите им ден след ден. Като превъртам видеокасетите им. „Аналната свита на краля“.

Огромните гърди на Лета Уепънс. Приключенията на малката Пепеляшка.

Когато автобусът ме оставя пред дома им, хората, за които работя, вече са отишли на работа. Когато се прибират у дома, аз вече съм в тесния си апартамент под наем, платим с ваучер — бивша миниатюрна хотелска стая, преди някой да натъпче вътре печка и хладилник, за да вдигне цената. Банята все още е в коридора.

Разговарям с работодателите си само по телефона. Пластмасова кутия върху кухненския плот, която ми възлага кресливо задача след задача.

Иезекил, Деветнайсета глава, седми стих: „… и градовете им опустошаваше“ и прочее 1 1 Цитатите са по изданието на Светия Синод на Българската църква, 1993 г , и прочее. Не можеш да жонглираш с цялата Библия в главата си. Няма да остане място да си спомниш малкото име.

Къщата, която чистя от шест години, горе-долу отговаря на очакванията ви — голяма и, естествено, в скъпата част на града. В сравнение с моя квартал. Всички апартаментчета там са като топла тоалетна дъска. Някой е бил там секунди преди да седнете, и някой ще се намести там в мига, щом станете.