Чък Паланюк - Оцелелият

Но можеш да се подготвиш за бедствието.

Мярва се табела с надпис: „Закопчай колана“.

— Ако непрекъснато предчувстваш бедствие, това и ще получиш — казва Фертилити.

Мярва се табела с надпис: „Падащи скални отломки“.

Мярва се табела с надпис: „Опасни завои“.

Мярва се табела с надпис: „Хлъзгаво при дъжд“.

Отвъд прозореца Небраска приближава с всяка изминала минута.

Целият свят е стаено бедствие.

— Искам да знаеш, че няма да бъда винаги тук — казва Фертилити, — но винаги ще те намирам.

Мярва се табела с надпис: „Оклахома 25 мили“.

— Каквото и да се случи — казва Фертилити. — Каквото и да направите с брат ти, ще постъпите правилно.

Питам я ще ми купи ли балсам. За устните ми? Напукани са.

Мярва се табела с надпис: „Осигури предимство“.

— Добре — казва тя. — Простих греховете ти. Ако това ще ти помогне да се поуспокоиш, ще ти намеря балсам за устни.

Разбира се, изгубваме Фертилити до паркинга за камиони край Денвър, Колорадо. Дори аз го предвидих. Тя се измъква да ми купи балсам за устни, докато шофьорът е излязъл да се облекчи. С Адам спим, докато не чуваме виковете й.

И, разбира се, тя го е планирала така.

В мрака на фона на лунното сияние, струящо през прозорците, аз се препъвам в мебелите натам, където Адам е отворил предната врата.

Отдалечаваме се от паркинга и набираме скорост, а Фертилити тича след нас. Едната й ръка протяга към нас тубичката с балсам за устни. Червената й коса се вее зад гърба й. Обувките й трополят по паважа.

Адам й протяга ръка да я спаси. С другата си ръка стиска рамката на вратата.

Къщата се тресе и една масичка с мраморен плот пада и се търкулва през вратата, Фертилити отскача и масичката се разбива на шосето.

Адам казва:

— Хвани ме за ръката. Ще я стигнеш.

Стол от дневната се изтърсва от къщата и се разбива, едва разминавайки се с Фертилити, която казва:

— Не.

Двигателят почти заглушава думите й, когато казва:

— Вземи балсама.

Адам заявява:

— Не. Ако не те стигна, ще скочим. Трябва да останем заедно.

— Не — отвръща Фертилити. — Вземи балсама. Трябва му.

Адам казва:

— Ти ми трябваш повече.

Прозорците, които сме отворили, всмукват въздух и удобните, открити пространства в къщата завихрят въздушния поток през входната врата. Бродираните възглавнички отлитат от канапето и отскачат край Адам. Понасят се към Фертилити, удрят я по лицето и едва не я препъват. Декоративно изкуство в рамки, предимно ботанически графики и елегантни гравюри на състезателни коне, се откъсват от стените и отплават, разпръсквайки отломки от стъкло, дърво и изкуство.

Как се чувствам аз? Искам да помогна, но усещам слабост. През изминалите няколко дни съм изгубил много концентрация. Едва се удържам на крака. Нивото на кръвната ми захар се е сгромолясало. Мога само да наблюдавам как Фертилити изостава и Адам рискува и се протяга все по-навън и по-навън.

Вазите с копринени цветя падат и червени копринени рози, червено копринено мушкато и сини ириси отлитат през вратата и кръжат около Фертилити. Символите на забравата, маковете, се приземяват върху шосето и тя ги стъпква. Вятърът запраща изкуствен сладък грах, бял и розов, момини сълзи и орхидеи, бели и розови, в краката на Фертилити.

— Не скачайте — казва тя. — Ще ви открия. Знам къде отивате.

В миг тя почти успява. Почти достига ръката на Адам, но когато той понечва да я дръпне вътре, пръстите им се разминават.

Разминават се на косъм. Адам разтваря длан и в нея е тубичката балсам за устни.

А Фертилити изчезва в мрака и миналото зад нас.

Фертилити я няма. Сигурно вече се движим със сто километра в час и Адам се обръща и хвърля тубичката толкова силно към мен, че тя рикошира в две стени. Той се озъбва:

— Надявам се, че си доволен. Надявам се устните ти да се оправят.

Китайският бюфет в трапезарията се отваря и чинии, салатиери, супници, вечерни сервизи, чаши със столчета и чаши с дръжки подскачат и се търкулват през вратата. Разбиват се на пътя и оставят зад нас широка диря, блещукаща в лунното сияние.

Никой не тича след нас и Адам избутва голям цветен телевизор към вратата. Изблъсква го с вик през предната веранда. После изхвърля кадифен фотьойл през верандата. После един клавесин. Всичко експлодира, когато се удря в асфалта.

После Адам ме поглежда.

Глупавото, слабо, отчаяно мое аз опипва слепешката пода, търсейки балсама за устни.

Оголил зъби, с коса, закрила лицето му, Адам казва: