Чък Паланюк - Оцелелият

Зависи коя половина ще уцелиш. Говорим за части от къщи. Раздробени домове.

Нефункционални домове.

Половинката ти може да се окаже само със спални или само с кухня и дневна без спални. Възможно е да попаднеш на три бани и нищо друго или пък да няма баня.

Осветлението не работи. Тръбите са сухи.

Независимо колко е луксозно, нещо винаги липсва. Независимо колко старателно избираш, никога не оставаш напълно доволен.

Избираме „Пролетния замък“ и Адам прокарва ножа по долния край на найлона, покриващ отворената страна. Срязва горе-долу четири педи, колкото да се проврат раменете и главата му.

Застоялият въздух в къщата излиза през цепнатината горещ и сух.

Напъхал се вътре до кръста, със задник и крака отвън, Адам казва:

— Тази е със слънчогледово-син интериор. — С глас, долитащ от вътрешната страна на найлоновата стена, той уточнява: — Имаме първокласна мебелировка. Модулно обзавеждане за дневна. Вградена микровълнова фурна в кухнята. Плексигласов полилей в трапезарията.

Адам се промушва целия вътре и после русокосата му глава се подава през цепката в найлона и той ни се ухилва:

— Леглата са огромни. Плотовете са имитация на дърво. Скрин в европейски стил и прозорци с вертикални щори. Отличен избор, новодомци!

Първо Фертилити и после аз се напъхваме през отвора.

Както отвън вътрешността на къщата, силуетите на мебелите и цветовете изглеждаха замъглени и неясни, по същия начин външният свят, истинският свят, изглежда нефокусиран и недействителен през найлона. Неоновите светлини на паркинга за камиони тъкмо светват — размазани и бледи отвъд найлона. Вътре шумът от шосето долита меко и приглушено.

Адам коленичи с ролка тиксо и залепва отвора от вътрешната страна.

— Вече няма да ни трябва — казва. — Когато стигнем целта си, ще излезем от предния или от задния вход като истински хора.

Големият килим е навит на руло и облегнат на едната стена в очакване на другите части на къщата, за да го разпънат. Мебелите и матраците са покрити с тънки прозрачни найлони. Кухненските чекмеджета са залепени с тиксо.

Фертилити натиска ключа за полилея в трапезарията. Нищо.

— Не бива да използвате и тоалетната — казва Адам. — Иначе ще съжителстваме с лайната си, докато се изнесем.

Неоновите светлини от паркинга за камиони и фаровете от магистралата се процеждат през френските прозорци на трапезарията, докато ние седим около масата, облицована с ясенов фурнир, и ядем печеното пиле.

Тази част от раздробения ни дом има една спалня, дневна, кухня, трапезария и половин баня.

Ако се доберем до Далас, обяснява Адам, можем да се пренесем в къща, пътуваща по междущатска магистрала 35 към Оклахома. После ще се прехвърлим в къща, движеща се по междущатска магистрала 35 към Канзас. После на север по междущатска магистрала 135 в Канзас към междущатска магистрала 70 на запад към Денвър. В Колорадо ще вземем къща, която пътува на североизток по междущатска магистрала 76, докато стигнем отбивката за междущатска магистрала 80 в Небраска.

Небраска?

Адам ме поглежда.

— Да, старите ни бойни полета, твоите и моите — изрича с уста, пълна със сдъвкано месо.

Защо Небраска?

— За да стигнем до Канада — отговаря той и поглежда Фертилити, която поглежда храната си. — По междущатска магистрала 80 стигаме до междущатска магистрала 29 на границата с Айова. После се движим на север по 29-та през Южна Дакота и Северна Дакота чак до Канада.

— Право към Канада — казва Фертилити и ми се усмихва с престорена усмивка, защото тя никога не се усмихва.

Пожелаваме си лека нощ и Фертилити отнася матрака в спалнята. Адам заспива върху едната половина от модулния диван от синьо кадифе.

Сгушен в синьото кадифе, той прилича на мъртвец в ковчег.

Дълго време аз лежа буден върху другата половина на дивана и мисля за хората, които съм загърбил. Братът на Фертилити, Тревър. Социалната асистентка. Агентът. Цялото ми мъртво семейство. Почти цялото.

Адам хърка и някъде отблизо изръмжава дизелов двигател.

Мисля за Канада. Дали бягството е решение. Лежа в слънчогледово-синия мрак и се питам дали бягството не е само разрешение на разрешение на разрешение на проблем, който не помня.

Цялата къща потреперва. Полилеят се разклаща. Листата на копринената папрат в ракитовата кошница се залюляват. Щорите на прозорците се размърдват. Тишина.

Отвъд найлона светът се раздвижва, плъзва се край нас, по-бързо и по-бързо й накрая се размива.