Чък Паланюк - Оцелелият

— Триша Конърс, вземате ли Тендър Брансън за свой съпруг до края на дните си?

И Лаура раздвижва устни като буфосинхронистка:

— Да.

Телевизионните камери ни снимат в едър план до раменете и ние си разменяме невидими пръстени.

Преструваме се, че се целуваме.

Воалът си остава на мястото. Лаура си остава Триша. Отдалеч всичко изглежда съвършено.

Извън кадър полицаите излизат на терена. Агентът сигурно е мъртъв. Одеколонът. Отровният газ.

Полицаите са на десетярдовата линия.

Моля мировия съдия за микрофон да направя голямото си предсказание, голямото си чудо.

Полицаите са на двайсетярдовата линия.

Взимам микрофона, но той не издава нито звук.

Полицаите са на двайсет и пет ярдовата линия.

Аз казвам:

— Проба, проба. Едно, две, три.

Полицаите са на трийсетярдовата линия. Отворените им белезници са готови да щракнат на ръцете ми.

Микрофонът оживява и гласът ми излита пронизително през озвучителната система.

Полицаите са на четирийсетярдовата линия и казват:

— Имате право да мълчите. Ако се лишите от това право, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…

И аз се отказвам от правото си.

Съобщавам предсказанието си.

Полицаите са на четирийсет и пет ярдовата линия.

Гласът ми проехтява над стадиона:

— Крайният резултат от днешния мач ще бъде 27 на 24 за „Жребците“. „Кардиналите“ ще изгубят Суперкупата с три точки.

И Адът се отприщва.

По-лошото е, че вторият двигател току-що угасна. Тук горе аз съм сам в полет 2039 и ми остават само още два двигателя.

Правилният начин е да вземеш един лист златиста хартия и да го сгънеш около лист бяла хартия. Пъхаш купон между сгънатите листове. Увиваш лист с търговски марки по дължината на сгънатите листове. После загръщаш всичко с бланката с писмото и го пъхаш в плик.

Залепяш обратния адрес върху плика и си спечелил три цента.

Направете го трийсет и три пъти и сте спечелили почти един долар.

Мястото, където се намираме, е идея на Адам Брансън.

Писмото, което сгъвам, започва така: „Дали водата, която тече от чешмите на семейство Уилсън, не носи опасни паразити?“

Предполага се, че мястото, където се намираме, е безопасно.

Златисто около бяло, купон, лист с търговски марки, бланка, всичко отива в плика и аз съм с три цента по-близо до свободата.

„Дали водата, която тече от чешмите на семейство Камерън, не носи опасни паразити?“

Тримата — Адам, Фертилити и аз — седим около масата в трапезарията и пълним пликове. В десет часа хазяйката заключва входната врата на къщата и поспира по обратния път да ни попита дали дъщеря ни е по-добре. Успели ли са лекарите да подобрят състоянието й? Ще я спасят ли?

С посипани с оризови зърна коси, Фертилити отвръща:

— Още не сме прескочили трапа.

Ние, разбира се, нямаме дъщеря.

Да имаме дъщеря беше идея на Адам Брансън.

Заобиколени сме от комбинация от три или четири семейства. Децата и родителите обсъждат рак, химиотерапия, изгаряния и присаждане на кожа. Стафилококови инфекции. Хазяйката пита как се казва момиченцето ни.

Адам, Фертилити и аз се споглеждаме. Фертилити с изплезила език да оближе ръба на плика. Поглеждайки Адам, аз сякаш виждам предишното си „аз“.

Тримата едновременно казваме три различни имена.

Фертилити казва:

— Аманда.

Адам казва:

— Пати.

Аз казвам:

— Лаура.

Само дето трите имена се сливат.

Дъщеря ни.

Хазяйката поглежда в прогорените останки от белия ми фрак и пита защо дъщеричката ни е в болницата.

Тримата отговаряме едновременно с три различни диагнози.

Фертилити казва:

— Сколиоза.

Адам казва:

— Полиомиелит.

Аз казвам:

— Туберкулоза.

Хазяйката ни гледа как сгъваме — жълто в бяло, купон, марки, писмо, а очите й току се спират върху белезниците, увиснали от едната ми китка.

„Дали водата, която тече от чешмите на семейство Диксън, не носи опасни паразити?“

Адам ни доведе тук. Само за една нощ, казва. Безопасно е. Сега, след като вече съм масов убиец, Адам знае как на сутринта да потеглим на север, на север, докато стигнем Канада, но за тази нощ ни трябва укритие. Трябва ни храна. Трябва да припечелим нещичко, та затова ни доведе тук.

Това е след стадиона и след като тълпата разкъса на парчета полицейския кордон. Това е точно след мнимата ми сватба, когато агентът умря и полицаите се бореха да ме опазят жив, за да ме екзекутират за убийство. Съдържанието на целия Сюпърдоум се изсипа върху игрището в мига, щом обявих, че „Жребците“ ще спечелят. Макар и закопчали едната ми китка, полицаите бяха като мравки срещу приливната вълна от пияни зрители, втурнала се към нас от трибуните.