Чък Паланюк - Оцелелият

— Но няма да правиш секс с нея. Няма да консумирате брака.

Пистолетът казва на устата:

— Така постъпваше Църквата с всички Тендъровци и Бидита, за да не си и помислят да правят секс във външния свят.

Устата казва на пистолета:

— Много садистична практика.

Като стана дума за сватби, обаждам се, едно голямо чудо ще ми свърши работа.

— Трябва ти повече от това — казва устата. — Утре сутринта, докато се жениш, агентът ти ще умре. Ще ти трябва и голяма магия, и мастит адвокат.

Мисълта, че агентът ми ще умре, не е толкова лоша.

— Полицията — казва устата — ще заподозре теб.

Но защо?

— Има шишенце с новия ти одеколон. „Истина. Ароматът“ — отговаря устата. — И той ще се задуши, като го вдиша.

— Всъщност е белина, смесена с амоняк — вметва пистолетът.

Също като социалната асистентка.

— Затова полицаите ще те погнат — казва устата.

Но нали брат ми уби социалната асистентка?

— Признавам се за виновен — казва пистолетът. — Откраднах и „Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания“, и папките с досието ти.

Устата казва:

— Той е подготвил и капана за агента.

— Разкажи му най-хубавата част — казва пистолетът на устата.

— В сънищата ми полицаите се усъмняват все повече и повече, че ти си убил всички кридишки оцелели, чиито самоубийства изглеждат нагласени.

Всички членове на култа Кридиш, убити от Адам.

— Точно така — казва пистолетът.

Устата казва:

— Полицаите смятат, че си ги убил, за да пожънеш слава. За нула време се превърна от дебел и грозен чистач в религиозен лидер, а утре ще те сочат с пръст като най-преуспелия американски сериен убиец.

— Преуспял вероятно не е точната дума — посочва пистолетът.

Не бях толкова дебел, възразявам.

— Колко тежеше? — пита пистолетът. — И не лъжи.

На стената е написано: „Днес е най-лошият ден от живота ти.“

Устата казва:

— Дебел беше. И сега си дебел.

Защо тогава просто не ме убиеш, казвам. Защо не си заредиш пистолета и не ме застреляш?

— Зареден е — отвръща пистолетът и цевта се завърта и посочва лицето, коленете, краката ми, устата на Фертилити.

Устата казва:

— Не е зареден.

— Напротив — отвръща пистолетът.

— Докажи го тогава — казва устата. — Застреляй го. Хайде! Застреляй го. Стреляй!

Не ме застрелвай, моля го.

— Не искам — изрича пистолетът.

— Лъжец — казва устата.

— Е, преди време може и да съм искал да го убия — казва пистолетът, — но сега, колкото по-известен става, толкова по-добре. Затова убих социалната асистентка и унищожих досието за душевното му здраве. Затова подхвърлих глупавото фалшиво шишенце с хлорин на агента.

Само се преструвах на смахнат перверзник пред социалната асистентка, казвам.

На стената пише: „Сери или офейквай от гърнето.“

— Няма значение кой ще убие агента — казва устата. — Полицаите ще чакат на петдесетия ярд да те арестуват за масово убийство в мига, щом камерата спре да те снима.

— Но не се бой — казва пистолетът. — Ние ще те спасим.

Ще ме спасят?

— Дай им само това чудо — казва устата — и ще последват няколко минути хаос, през които да се измъкнеш от стадиона.

Хаос?, питам.

Пистолетът уточнява:

— Търси ни в кола.

Устата казва:

— Червена кола.

Пистолетът казва:

— Откъде знаеш? Още не сме я откраднали.

— Знам всичко — заявява устата. — Ще откраднем червена кола с автоматични скорости, защото не мога да карам с ръчни.

— Добре — приема пистолетът. — Червена кола.

— Добре — казва устата.

Все ми е едно, казвам. Само ми дай чудото.

И Фертилити ми дава чудото. Най-голямото в цялата ми кариера.

И тя е права.

Ще последва хаос.

Истинска суматоха.

В единайсет следващата сутрин агентът още е жив.

Агентът е жив и в единайсет и десет, и в единайсет и петнайсет.

Агентът е жив в единайсет и трийсет и в единайсет и четирийсет и пет.

В единайсет и петдесет координаторът на програмата ме откарва от хотела до стадиона.

Около нас гъмжи от координатори, репортери, мениджъри, та не успявам да попитам агента дали си носи шишенце с „Истина. Ароматът“ и кога възнамерява да го подуши. Че е отрова. Че братът, който нямам и никога не съм виждал, се е добрал до багажа на агента и му е устроил капан. Всеки път, щом зърна агента, всеки път, щом изчезне в тоалетната или се наложи аз да се обърна за малко, може би го виждам за последен път.

Не че го обичам чак толкова. Лесно си представям погребението му, как съм облечен, какво похвално слово ще произнеса. Кикотейки се. После си представям как с Фертилити танцуваме аржентинско танго върху гроба му.