Чък Паланюк - Оцелелият

Хората ме питат знам ли какво е акупунктура?

Хората смятат, че светостта е просто нещо, което се случва. Целият процес трябва да е толкова лесен. Все едно някой ще открие дарованието ти, докато пазаруваш в кварталната дрогерия. Навярно през единайсети век е било възможно да си толкова пасивен. Днес ти прилагат лазерна терапия за отстраняване на бръчиците около устата, преди да запишеш коледното си телевизионно обръщение. Сега имаме химически епилатори. Дермабразия. Жана д’Арк се е разминала леко.

Днес хората ме питат знам ли как се проверява банкова сметка.

През цялото време ме питат защо не съм женен. Имам ли нечисти помисли? Вярвам ли в Бог? Задоволявам ли се сам?

Знам ли какво прави резачката за хартия?

Не знам. Не знам. Изпитвам известни съмнения. Няма да кажа. И ще накарам агента да ми разкаже всичко за резачките за хартия.

Някъде около тази част от историята един екземпляр от „Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания“ пристига по пощата. Някакъв чиновник от екипа за обработка на входящата поща го препраща на помощник-директора по медийните въпроси, който го предава на нископоставен служител от екипа за връзки с обществеността, който го експедира на отговорника за дневния режим, който го слага върху подноса със закуската в хотелския ми апартамент.

До сутрешната ми доза от 430 грама комплексни въглехидрати и 600 грама яйчен албуминов протеин се мъдри липсващият наръчник на мъртвата социална асистентка.

Пощата пристига в десет чувала и аз си имам собствен пощенски код.

Помогни ми. Излекувай ме. Спаси ме. Нахрани ме, казват писмата.

Месия, Спасител. Водач. Така ме наричат.

Еретик. Богохулец. Антихрист. Дявол. Така ме наричат.

Та седя си аз в леглото с подноса със закуската в скута и чета наръчника. Върху пакета няма обратен адрес, но от вътрешната страна на корицата има автограф на социалната асистентка. Странно е как името надживява човека, означителят надживява знака, символът надживява символизираното. Също като имената, издълбани в камъка на всяка крипта в Колумбийския мемориален комплекс, само името на социалната асистентка е останало.

Чувстваме се толкова по-извисени от мъртвите.

Например, ако Микеланджело е бил такъв умник, защо е умрял?

Докато чета наръчника, си мисля, че може и да съм дебела глупава марионетка, но съм жив.

Социалната асистентка е мъртва и ето го доказателството, че всичко, което е учила и в което е вярвала през целия си живот, вече е погрешно. Най-отзад в това издание на наръчника са корекциите на предишното издание. Правилата вече са променени.

Тук са новите определения на приемливото, нормалното, разумното.

Възпрепятстваният мъжки оргазъм вече е мъжко оргазмено смущение.

Някогашната психогенна амнезия сега е дисоциативна амнезия.

Смущенията в съня са разстройства на съня.

Издание след издание симптомите се променят. Психично здравите хора са психично болни според новите стандарти. Хората, определяни като луди сега са образец за душевно здраве.

Без дори да почука, агентът влиза със сутрешните вестници и ме спипва да чета в леглото. Казвам му — виж какво пристигна по пощата — и той изтръгва книгата от ръцете ми, и ме пита дали знам какво е уличаващо доказателство. Агентът прочита името на социалната асистентка от вътрешната страна на корицата и пита:

— Знаеш ли какво е убийство от първа степен? — Държи книгата с една ръка и я удря с другата. — Знаеш ли как ще се почувстваш на електрическия стол?

Пляс.

— Разбираш ли как ще се отрази обвинението в убийство на продажбите на билети за предстоящите ти ангажименти?

Пляс.

— Чувал ли си за „неоспоримо веществено доказателство“?

Не знам за какво говори.

Звукът на прахосмукачката в коридора ме настройва лениво. Почти пладне е, а аз съм още в леглото.

— Говоря за това — казва агентът, улавя книгата с две ръце и я пъха в лицето ми. — Полицията ще нарече тази книга сувенир от убийството.

Според агента детективите всеки ден настояват да разговарят с мен за смъртта на социалната асистентка. Всеки ден ФБР пита агента какво е станало с наръчника, изчезнал от папките й с документи седмица преди да се задуши с хлорин. Правителството не е доволно, че съм избягал от местопрестъплението. Агентът ме пита:

— Знаеш ли, че си на косъм от съдебна заповед за арест?

Знам ли какво е основен заподозрян в убийство?

Знам ли как ще изглежда, ако открият тази книга у мен?