Чък Паланюк - Оцелелият

Аз си седя в леглото, закусвам препечена филийка без масло и овесена каша без кафява захар. Разпервам ръце и казвам — забрави. Успокой се. Книгата пристигна по пощата.

Агентът пита дали това не ми се струва твърде удобно.

Иска да каже, че вероятно сам съм си изпратил книгата. Наръчникът е добър спомен от стария ми живот. Колкото и да ми е трудно с лекарствата, претрупания график и липсата на личен живот, все пак е по-добре, отколкото да чистя тоалетни. И не че не съм открадвал нищо преди. Друг добър начин да обереш магазин е да намериш някаква стока и да й отрежеш етикета. Методът действа най-сполучливо в наистина големи магазини с твърде много отдели и служители, които няма как да знаят всичко. Намирате шапка или ръкавици, или чадър, отрязвате етикета с цената и го оставяте в отдел „Изгубени вещи“. Дори не се налага да излизате от магазина с него.

Ако в магазина разберат, че е тяхна стока, тя просто се връща на рафтовете.

В повечето случаи стоката просто отива на етажерката „Изгубени вещи“ и е ваша, ако никой не я потърси трийсет дни.

И понеже никой не я е изгубил, никой няма да я потърси.

В никой голям супермаркет не назначават гений в отдела „Изгубени вещи“.

Агентът пита:

— Знаеш ли какво е пране на пари?

Сигурно е същата схема. Все едно съм убил социалната асистентка и съм изпратил книгата до себе си. Изпрал съм я, така да се каже. Все едно съм я изпратил до себе си, за да се правя на невинен, подпрян върху възглавниците си от египетски памук с двеста нишки, и да злорадствам над жертвата си, докато закусвам.

Идеята за прането ми припомня носталгичния звук на циповете на дрехите, въртящи се в барабана на сушилнята.

Тук, в хотелския ми апартамент, не трябва да търсиш много далеч, за да откриеш мотив. В досието на социалната асистентка пише как ме е лекувала, как съм бил ексхибиционист, педофил, клептоман.

Агентът пита знам ли какво представлява разпит във ФБР?

Пита ме наистина ли си мисля, че полицаите са толкова тъпи.

— Ако предположим, че не си убиецът — пита агентът — знаеш ли кой е изпратил книгата? Кой би се опитал да ти постави капан и да те набеди?

Може би, вероятно, да, знам.

Агентът смята, че е някой от враждебна религия, католик, баптист, даоист, юдей, англиканец и прочее ревниви съперници.

Брат ми е, казвам му. Имам по-голям брат, който може би още е жив. Лесно си представям как Адам Брансън убива оцелели така, че полицията да го вземе за самоубийство. Социалната асистентка ми вършеше работата. Нищо чудно да е паднала в клопка, предназначена да убие мен — шише с амоняк и белина, чакащо под мивката да махна капачката и да се строполя мъртъв от миризмата.

Книгата пада от ръката на агента и се приземява отворена върху килима. Другата ръка на агента се вдига и прокарва пръсти през косата.

— Пресвета Дево! — изрича той. — Нали не ми казваш, че имаш жив брат?

Може би, отвръщам. Вероятно може би, да, имам. Веднъж го видях в автобуса. Около две седмици, преди социалната асистентка да умре.

Агентът приковава поглед в мен — покрит с трохи от препечената филийка — и отсича:

— Нищо подобно. Никого не си видял.

Казва се Адам Брансън.

Агентът поклаща глава:

— Нищо подобно.

Адам ми се обади вкъщи и заплаши да ме убие.

Агентът казва:

— Никой не те е заплашвал да те убие.

Напротив. Адам Брансън скита из страната и убива оцелели, за да ни отведе всички на Небето или да покаже на света кридишкото единство, или за да отмъсти на човека, извадил наяве трудовото мисионерско движение, не знам.

Агентът пита:

— Разбираш ли израза публично порицание? Знаеш ли колко ще струва кариерата ти, ако не си единственият оцелял от легендарния злокобен кридишки култ на смъртта?

Агентът пита:

— Ами ако арестуват този твой брат и той разтръби истината за култа? Ще срине със земята всичко, което писателският екип разказва за детството ти.

Агентът пита:

— Тогава какво?

Не знам.

— Тогава си нищо — заявява той. — Тогава си поредният прочут лъжец. — Целият свят ще те намрази.

Започва да крещи:

— Знаеш ли какви присъди предвижда законът за публична измама? За подвеждаща информация? За фалшива реклама? За уронване на престижа?

После едва шепти:

— Трябва ли да ти казвам, че пред затвора Содом и Гомор изглеждат като Минеаполис и Сейнт Пол?

Агентът обещава, че ще ми каже какво знае. Вдига „Диагностичният и статистически наръчник на психичните заболявания“ от пода и го увива в днешния вестник. Казва, че нямам брат. Казва, че никога не съм виждал наръчника. Никога не съм виждал никакъв брат. Съжалявам за смъртта на социалната асистентка. Липсва ми покойното ми семейство. Дълбоко съм обичал социалната асистентка. Завинаги ще й бъда благодарен за помощта и напътствията и всяка минута се моля мъртвите ми роднини да не горят в Ада. Казва, че ми е неприятно полицията винаги да сочи с пръст мен, понеже я мързи да се поразмърда и да намери истинския убиец на социалната асистентка. Казва, че искам да сложа край на тази трагична, тъжна сага на смъртта и че просто искам да продължа напред.