Чък Паланюк - Оцелелият

Не аз взех решението. Пробвах някои алтернативи. Казах „Молитва за увеличаване на пространството за складиране“. Изгълтах 400 шоколадови прототипа на гамастоп. Надявах се така да успея да разреша проблема на Америка. Казах „Молитва за рециклиране на натрупани стари вестници“, но не беше същото. Казах „Молитва за отлагане“, но агентът се заинати и не се отказа от проекта.

Една сутрин вестникът обяви, че Белият дом и Сенатът са приели данъка за депозиране на деликатни материали и президентът ще подпише закона.

Агентът продължаваше да ми повтаря — просто подпиши това.

Подпиши тук. И тук. И тук.

Казвах молитвата за подписване на важни документи, които не четеш.

Според Фертилити именно порнодепото изкара брат ми Адам от укритието му.

Единственото ми участие в проекта е, че подписах няколко листа.

Оттогава всички в Америка смятат, че аз съм виновен, задето плащат допълнителна такса от два долара, когато си купуват порносписание.

След това Адам Брансън излезе от укритието си и опря пистолет в отегченото чело на Фертилити, за да я принуди да ме открие.

Сякаш тя не беше го предвидила.

Фертилити знаеше всичко.

Фертилити ми каза да опиша заплахата на брат ми да я убие като добронамерена.

По-късно, когато беше мой ред да опра същия пистолет в главата на пилота на самолета, тогава разбрах колко бързо се случват тези неща.

Все пак хората мразят мен.

Аз съм братът, собственик на Национално хранилище за деликатни материали „Тендър Брансън“, кръстено на мен.

Последния път, когато Фертилити видя моя милост на живо — моя нов излъскан, мускулест, загорял и избръснат облик — тя каза, че съм се променил неузнаваемо.

— Трябва ли ти бедствие? — попита тя.

— Погледни се в огледалото — каза.

Адам продължаваше да ме преследва за спорта. Адам е братът, когото Фертилити поиска да опиша като „светец“.

Преди този самолет да се разбие или записващата лента на „черната“ кутия да свърши, искам да разясня още няколко грешки, сред които:

Телевизионното шоу „Умиротворение“

Статуетката за автомобилно табло „Тендър Брансън“

Играта „Библейско развлечение“. Сякаш Бог казва нещо развлекателно.

Тайната, каза ми агентът, е да имаш под ръка много неща. Така, ако едното се провали, винаги остава надежда.

Затова имахме:

Библейска диета

Книгата „Библейски тайни за печелене на пари“

Книгата „Библейски сексуални тайни“

„Библия за преобразяване на кухни и бани“

Освежител за въздух „Тендър Брансън“

Кампанията „Битие“

„Книгата с много лесни молитви“, втори том, но молитвите зазвучаваха малко вещерски.

Например „Молитва да накараш някого да се влюби в теб“. Или „Молитва да ослепиш врага си“.

Всичко това потребителите дължат на добрите хора от корпорация „Тендър Брансън“. Нито едно от тях не беше моя идея.

Кампанията „Битие“ беше най-малко моя идея. Със зъби и нокти се борих срещу нея. Проблемът беше, че някои хора любопитстваха дали съм девствен. Интелектуалците питаха дали не е малко дементно да съм девствен на тази възраст.

Хората питаха какъв проблем имам със секса.

Какво не ми е наред?

Кампанията „Битие“ беше спешната корекция на агента. Все повече и повече всичко в живота ми беше поправка на предишна поправка на предишна поправка, докато забравях какъв всъщност е бил първоначалният проблем. Проблемът в този случай беше, че просто няма начин да си девственик на средна възраст в Америка, ако нещо не ти е наред. Хората не възприемат чуждата добродетел, ако им е чужда. Вместо да сметнат, че си по-силен, по-лесно е да решат, че си по-слаб. Пристрастен си към онанизма. Лъжец си. Хората винаги са готови да повярват обратното на това, което им казваш.

Не че умееш да се владееш.

Кастрирали са те като малък.

Кампанията „Битие“ беше много колебливо медийно събитие.

Агентът внесе корекции в движение и реши да ме ожени.

Каза ми го един ден в лимузината.

Личният ми треньор, който пътува с нас, ми казва, че миниатюрните инсулинови спринцовки са най-добри, понеже не засядат във вената. Отговорничката за връзките с обществеността също е с нас и тя и агентът поглеждат настрани, когато треньорът подостря иглата върху кутия с кибритени клечки и ми повдига духа с петдесет милиграма лаураболин.

Не боли с инсулиновата игла.

Колкото до секса, казва агентът, независимо колко го желаеш, можеш да забравиш. Когато бил тийнейджър, агентът развил алергия към млякото. Обичал го, но не бивало да го пие. Години по-късно произвели мляко без лактоза, което можел да пие, но вече мразел вкуса на млякото.