Чък Паланюк - Оцелелият

Само дето не искам да ме съдят за масово убийство.

Социалната асистентка би го нарекла двуостра ситуация.

Каквото и да кажа за одеколона, антуражът ми ще го повтори пред полицаите, ако агентът умре от задушливия газ.

В четири и трийсет сме в съблекалните на стадиона със сгъваемите маси със студен бюфет и гардероба под наем. Фракът и сватбената рокля висят на закачалки и агентът още е жив и ме пита какво голямо чудо съм подготвил за полувремето.

Тайна е.

— Голямо ли е? — настоява агентът.

Голямо е.

Достатъчно голямо, та на всички присъстващи да им се прииска да ме ритнат по задника.

Агентът ме поглежда с вдигнати вежди. Намръщва се.

Чудото е толкова голямо, че всички полицаи в този град няма да стигнат да удържат тълпата да не ме убие. Това не го казвам на агента. Не казвам, че точно това е целта. Полицаите ще са толкова заети да ме опазят жив, че няма да успеят да ме арестуват за убийство. И това не го казвам на агента.

В пет часа агентът още е жив и мен ме обличат в бял фрак с бяла вратовръзка. Мировият съдия идва и ми казва, че всичко е под контрол. Трябва само да вдишвам и да издишвам.

Младоженката се появява в булчинската си рокля. Втрива крем в безименния си пръст и ми казва:

— Казвам се Лаура.

Не е същото момиче, което беше в лимузината предния ден.

— Онова беше Триша — казва младоженката.

Триша се разболяла, та Лаура я замества. Няма проблем. Триша ще ми стане жена, въпреки че не е тук. Агентът държи да е тя.

— Камерите няма да разберат — казва Лаура.

Носи воал.

Хората ядат храната, донесена от доставчика. До стоманените врати, които отвеждат към стадиона, хората от цветарския магазин чакат да избутат олтара на игрището. Свещниците. Балдахина, покрит с бели копринени цветя. Рози и божури, и бял сладък грах и прочее, всичките вцепенени и лепкави от спрея за коса. Огромният копринен букет за младоженката е от копринени гладиоли и бели далии и лалета от изкуствена коприна, от които се спускат дълги лиани от бели копринени орлови нокти.

Всичко изглежда красиво и истинско, ако си достатъчно далеч.

Прожекторите на стадиона са ярки, казва гримьорът, и ми оформя огромна червена уста.

В шест часа мачът за Суперкупата започва. Футбол. „Кардиналите“ срещу „Жребците“.

Пет минути след началото на първата четвърт резултатът е шест на нула за „Жребците“, и агентът още е жив.

До стоманените врати, които отвеждат към стадиона, са шаферите и шаферките, облечени като ангели, флиртуват и пушат цигари.

„Жребците“ са на четирийсетия си ярд и се готвят за втората си шестица, а отговорникът за следсватбения график ме информира как ще прекарам медения си месец на турне в седемнайсет града. Ще рекламирам книгите, игрите и статуетката за автомобилни табла. Идеята да основа собствена световна религия не е отпаднала. Сега, след като досадният въпрос за сексуалния ми живот е разрешен, започва подготовката на световното ми турне. Планът включва посещения на добра воля в Европа, Япония, Китай, Австралия, Сингапур, Южна Африка, Аржентина, Британските Вирджински острови и Нова Гвинея. Ще се върна в Америка точно навреме да видя новороденото си първо дете.

За да не оставяме нищо на случайността, обяснява ми координаторът, агентът си е позволил известна волност, та да е сигурен, че съпругата ще ми роди първото ни дете точно в края на деветмесечното ми турне.

Дългосрочните планове предвиждат съпругата ми да роди шест-седем деца — образцово кридишко семейство.

Организационният координатор казва, че няма дори да си мръдна пръста.

Ще бъде непорочно зачатие, поне що се отнася до мен.

Прожекторите на стадиона са прекалено ярки, казва гримьорът, и наплесква бузите ми с червено.

Към края на първата четвърт агентът наминава с няколко листа, които трябва да подпиша. Документи за разпределение на печалбата, казва ми. Лицето на име Тендър Брансън, наричано за краткост Жертвата, предоставя на лицето, наричано Агента, правото да получава и да разпределя всички средства, платими на корпорация „Тендър Брансън“, включително, но не ограничително, от продажби на книги, от телевизионни програми, от произведения на изкуството, от представления на живо и козметика, а именно — мъжки одеколон.

— Подпиши тук — казва агентът.

И тук.

Тук.

И тук.

Някой ми слага бяла роза на ревера. Някой е коленичил и ми лъска обувките. Гримьорът продължава да рисува.

Сега агентът притежава правата върху образа ми. И името ми.