Чък Паланюк - Оцелелият

Казвам, че е с филе.

Трябва да тръгнем на север, казва Адам. Знаел с какво, но то щяло да потегли от Ню Орлиънс чак утре сутринта. Почти десет години го правел — кръстосвал страната без скътани пари.

Убиваше хора, казвам аз.

— Възнасях ги при Бог — отвръща той.

Фертилити казва:

— Млъквайте.

Трябват ни пари, казва Адам. Трябва ни сън. Храна. Знаел къде да ги намерим. Знаел място, където хората имат по-големи проблеми от нашите.

Само трябвало да послъжем малко.

— Отсега нататък — казва ни Адам — вие двамата имате дете.

Нямаме.

— Детето ви е болно от смъртоносна болест — отбелязва Адам.

Детето ни не е болно.

— В Ню Орлиънс сте, за да го лекуват в болница — казва Адам. — Само това трябва да обясните.

Адам казва, че ще се погрижи за останалото. Адам нарежда на Фертилити:

— Свий тук.

После казва:

— Сега свий надясно.

После казва:

— След две пресечки свий наляво.

Води ни някъде, където да пренощуваме безплатно. Ще ни нахранят безплатно. Ще поработим, ще сгъваме документи и ще пълним пликове, за да спечелим малко пари. Ще се изкъпем. Във вечерните новини ще се видим как бягаме. Адам казва, че съм толкова оплескан, че няма да ме разпознаят като масовия убиец, провалил Суперкупата. Там, където отиваме, обяснява той, хората си имат собствени големи проблеми.

Фертилити пита:

— Колко ли души трябва да убиеш, за да те прехвърлят от категорията на серийните убийци в категорията на масовите убийци?

Адам ни казва:

— Стойте в колата, а аз ще вляза вътре да подготвя почвата. Помнете — детето ви е тежко болно.

После съобщава:

— Пристигнахме.

Фертилити поглежда къщата и Адам и отсича:

— Ти си тежко болен.

Адам предупреждава:

— Аз съм кръстникът на клетото ви дете.

Табелата в предния двор казва: „Дом Роналд Макдоналд“.

Представете си, че живеете в къща, само дето всеки ден къщата ви е в различен град.

Адам знаеше три начина да напуснем Ню Орлиънс. Заведе ни с Фертилити до спирка за камиони в края на града и каза да си изберем. Летищата са под наблюдение. Железопътните и автобусните гари са под лупа. Тримата нямаше как да пътуваме на автостоп, а Фертилити отказа да шофира до Канада.

— Не обичам да шофирам и точка — казва тя. — Освен това брат ти е измислил много по-забавен начин да пътува.

В деня след „Дома на Роналд Макдоналд“ ние тримата стоим пред кафенето до обширен, покрит с чакъл паркинг за камиони. Адам изважда пластмасов нож и разгъва острието.

— Какво избирате, хора? — пита той.

Нищо тук не отива право на север. Адам е разговарял вътре с всички шофьори на камиони. Трябва да избираме между следното, обяснява Адам, сочейки едно по едно.

Едно „Уестбъргско имение“ пътува на запад по магистрала 10 към Хюстън.

Една „Плантация“ тръгва на североизток по магистрала 55 към Джаксън.

Един „Пролетен дворец“ поема на северозапад към Босиър Сити на магистрала 49 със спирки в Александрия и Пайнвил, а после се отправя на запад по магистрала 20 към Далас.

Върху чакъла около нас са паркирани сглобяеми къщи и каравани. Разделени са на половини или на третини и са прикачени към товарни камиони. Отворената страна на всеки модул е запечатана с прозрачна пластмаса и вътре се мяркат силуети на канапета, легла, навити на руло килими. Основни уреди. Мебели за трапезарии, фотьойли.

Докато Адам разпитваше шофьорите на камионите накъде пътуват, Фертилити беше в тоалетната и боядисваше русата ми коса с черна боя в мивката, отмивайки изкуствения бронзов тен от лицето и ръцете ми. С парите от напълнените пликове купихме дрехи от разпродажба за мен и опаковано печено пиле със салфетки и зелева салата.

Тримата стоим на паркинга, Адам размахва ножа си в кръг и казва:

— Избирайте. Мъжете, които доставят тези прекрасни къщи, няма да вечерят цяла нощ.

Повечето шофьори на тирове карат нощем, обяснява ни той. Движението е по-малко. По-хладно е. През горещите, натоварени дни, шофьорите отбиват от магистралите и спят в спалните отделения зад шофьорските кабини.

Фертилити пита:

— Има ли разлика какво ще изберем?

— Разликата — отговаря Адам — е в удобството.

Така обикалял и кръстосвал страната през последните десет години.

„Уестбъргското имение“ има стандартна трапезария и вградена камина в дневната.

„Плантацията“ има просторни килери и барплот.

„Пролетния замък“ има джакузи в луксозната баня. Луксозната баня е с две мивки и огледална стена. Дневната и спалнята са с мансардни прозорци. В трапезарията има вграден китайски шкаф с врати от оловно стъкло.