Чък Паланюк - Оцелелият

Отгледан, обучен и продаден като роб, аз веднага се заемам с чистене. Само ме попитайте как се чисти засъхнала мръсотия от микровълнова фурна.

Не, наистина, хайде!

Попитайте ме.

Тайната е няколко минути да вариш вода във фурната. Така мръсотията се размеква и се бърше лесно.

Питайте ме как се чистят кървави петна от ръцете.

Номерът е да забравите колко бързо се случва всичко. Самоубийствата. Произшествията. Престъпленията от страст.

Горе Фертилити си върши работата.

Просто се съсредоточете върху петното, докато споменът се изтрие напълно. Практиката наистина поражда съвършенство. Ако може да се нарече така.

Не обръщайте внимание на усещането, когато единственият действителен талант, който притежавате, е да прикривате истината. Радвате се на дарено свише умение да вършите ужасни грехове. Притежавате природна дарба да отричате. Благословия.

Ако може да се нарече така.

Цяла вечер чистя и пак се чувствам мръсен.

Фертилити ми каза, че процедурата ще приключи преди полунощ. Ще я оставят в зелената спалня с крака, подпрени върху възглавници. След като съпрузите заспят в собствената си стая, аз ще се промъкна невредим горе.

Часовникът на микровълновата фурна сочи единайсет и половина.

Пробвам късмета си и пътят до леглото на Фертилити е осеян с изсъхнали цветя в саксии и почернели брави, петна от мухи и отпечатъци от мастилени пръсти. Кръгове от дъна на чаши и дупки, прогорени от цигари, личат по всички мебели. Във всеки ъгъл се полюшват паяжини.

В зелената спалня е тъмно и от сенките Фертилити пита:

— Ще правим ли секс?

Предполагам, отвръщам.

Тя казва:

— Надявам се, че нямаш нищо против да си втора цигулка.

Нямам. Искам да кажа, това е желанието на Адам.

— Имаш ли презервативи? — пита Фертилити.

Мислех, че е ялова, казвам.

— Разбира се, стерилна съм — отвръща тя, — но съм правила секс с милиони мъже. Може да съм болна от някаква ужасна смъртоносна болест.

Казвам, че това би могло да е проблем, ако искам да живея дълго.

Фертилити изрича:

— Огромният ми кредит ми навява същите чувства.

И ние правим секс.

Ако може да се нарече така.

След цял живот очакване аз влизам на един сантиметър в нея и всичко свършва.

— Е — Фертилити ме избутва, — надявам се да си усетил прилив на могъщество.

Не ми дава възможност да опитам пак да правя любов.

Ако може да се нарече така.

Дълго след като Фертилити заспива, аз я гледам и се питам какво ли сънува, дали сънува някакво ужасно ново убийство или самоубийство, или бедствие. И дали е свързано с мен.

На другата сутрин Фертилити шепне на някого по телефона. Събуждам се и тя е облечена и станала от леглото, и пита:

— Имате ли полет до Сидни в осем часа?

— Еднопосочен, моля — казва тя. — Място до илюминатора, ако обичате. Приемате ли плащане с „Виза“?

Докато забележи, че я гледам, вече е затворила и се обува. Понечва да прибере бележника с графика си в платнената чанта, но го оставя върху тоалетната масичка.

Питам я къде отива.

— В Сидни.

Но защо?

— Без причина.

Обясни ми, казвам й.

Тя обаче помъква платнената чанта към вратата на спалнята.

— Защото си получих изненадата — казва тя. — Получих см проклетата изненада и, мамка му, не я искам. Не го искам!

Какво?

— Бременна съм.

Но откъде знае?

— Знам всичко — изкрещява ми тя. — Така де, знаех всичко. Това не го знаех. Не знаех, че трябва да родя дете в този окаян, скучен, ужасен свят. Дете, което ще наследи дарбата ми да вижда бъдещето и да живее в съсипваща скука. Дете, което никога няма да се изненада. Не го предвидих.

И сега какво?

— Затова заминавам за Сидни, Австралия.

Но защо?

— Мама се самоуби. Брат ми се самоуби. Познай сам.

Но защо в Австралия?

Тя вече излиза през вратата и влачи платнената си чанта към стълбите. Иска ми се да тръгна след нея, но съм гол.

— Приеми го — изкрещява ми тя — като много радикален аборт.

На прага на голямата спалня се появява мъж в син костюм, който съм гладил хиляди пъти. С глас, който съм чувал хиляди пъти по телефона, той ме пита:

— Вие ли сте доктор Амброуз?

Докато надяна дрехите си, Фертилити е слязла по стълбите и е в двора. През прозореца на спалнята я виждам как прекосява моравата към таксито.

В коридора една жена в копринена блуза, която съм прал на ръка хиляди пъти, застава до мъжа в синия костюм. Двамата замръзват в рамката на вратата и жената, за която работех, изкрещява: