Чък Паланюк - Оцелелият

Според кридишката доктрина трябва да съм мъртъв.

Нито едно от гореизброените не ме привлича и аз просто се разхождам из центъра. Пред пекарната се носи мирис на хляб, където след пет дни според Фертилити ще се чуе „бум!“. В дъното на магазина за домашни любимци стотици канарчета пърхат насам-натам в смърдящата си претъпкана клетка. Следващата седмица всички ще са свободни. После какво? Приисква ми се да им кажа — останете си в клетката. Има по-добри неща от свободата. Има по-лоши неща от това да, живееш дълго и отегчително в къщата на някой непознат, да умреш и да отидеш в канарския рай.

На бензиностанцията, която според Фертилити ще гръмне, служителите пълнят резервоарите достатъчно доволни, в никакъв случай недоволни, млади, в неведение, че следващата седмица ще са мъртви или безработни — зависи дали са на смяна.

Стъмва се много бързо.

В хотела, през големите стъклени прозорци на фоайето, полилеят надвисва над жертва след жертва. Жена с мопс на каишка. Семейство — майка, баща, три малки деца. Часовникът зад рецепцията казва, че остава още много време до три часа и четири минути на следващия вторник. Безопасно е да стоиш под него дни наред, но не и секунда по-дълго.

Мога да мина край портиерите в златни нашивки и да кажа на управителя, че полилеят му ще падне.

Всички, които обича, ще умрат.

Дори той ще умре. Някой ден.

Бог ще се върне да ни съди.

Всичките му грехове ще го обрекат да се пържи в ада.

Дори да казваш истината на хората, те няма да ти повярват, докато не се случи. Когато ще е твърде късно. Междувременно истината само ще ги ядоса и ще ти навлече неприятности.

Затова просто се прибирам вкъщи.

Трябва да приготвя вечерята. Да си изгладя ризата за утре. Да си излъскам обувките. Да измия чиниите. Да пробвам нови рецепти.

Има една супа, наричат я „Сватбена чорба“. Необходими са три килограма костен мозък. Дреболиите са на мода тази година. Хората, за които работя, държат да се хранят на гребена на вълната. Бъбреци. Дроб. Надути свински пикочни мехури. Телешко шкембе с кресон и копър за преживяне. Искат животни, пълнени с най-изумителни други животни, птици, пълнени със заек. Шаран, пълнен с шунка. Гъска, пълнена със сьомга.

Толкова много неща трябва да доусъвършенствам.

За да изпечеш свински котлет, го покриваш с резенчета сланина от друго животно, за да не прегори. Точно това правя, когато телефонът звъни.

Фертилити е, разбира се.

— Беше прав за онзи особняк — казва тя.

За кое по-точно, питам я.

— Приятелят на Тревър — отвръща тя — наистина се нуждае от някого. Заведох го на среща, както поиска, и един от онези хора от култа беше в автобуса. Сигурно бяха близнаци. Приличаха си като две капки вода.

Може би греши, предполагам аз. Повечето хора от култа са мъртви. Били са смахнати и глупави и почти всички са мъртви. Пише го във вестника. Всичко, в което вярвали, се оказало грешно.

— Мъжът в автобуса попита дали са роднини и приятелят на Тревър каза „не“.

Значи не са роднини, казвам аз. Всеки би познал брат си.

— Това е тъжното — отвръща Фертилити. — Той го позна. Дори спомена име. Брад или Тим или нещо такова.

Адам.

Защо да е тъжно, питам.

— Защото отричаше толкова очевидно, толкова жалко — казва тя. — Толкова е очевидно, че се опитва да мине за нормален, щастлив човек. Стана ми толкова тъжно, че дори му дадох телефонния си номер. Дожаля ми за него. Искам да му помогна да приеме миналото. Освен това — казва Фертилити — имам чувството, че се е запътил към някаква ужасна каша.

Каква каша, питам. Какво има предвид под „каша“?

— Ще страда — казва тя. — Още е много смътно. Злочестини. Болка. Масово убийство. Не ме питай откъде знам. Дълга история е.

Сънищата й. Бензиностанцията, канарчетата, хотелският полилей, а сега и аз.

— Слушай — казва тя. — Трябва да обсъдим как да се видим, но не сега.

Защо?

— Ужасната ми работа позагрубя, та ако някой си доктор Амброуз се обади да те пита дали познаваш Гуен, кажи, че не ме познаваш. Кажи му, че никога не сме се срещали, става ли?

Гуен?

Питам кой е доктор Амброуз.

— Името му — казва Фертилити. Или Гуен. — Не е истински лекар. Не мисля. По-скоро е като туристически агент. Не искам да го върша, но работя на договор за него.

Питам я какво прави според договора.

— Не е нещо нелегално. Положението е под контрол. До голяма степен.

Какво?

И тя ми казва, и аларми и сирени запищяват.

Чувствам се все по-малък и по-малък.