Възнасяне.
Да, и всички невъзнесени при Бог при първото пътуване трябва да се присъединят възможно най-бързо към събратята си.
И така, през последните десет години един след друг, мъже и жени, домашни прислужници и градинари, фабрични работници из цялата страна се предаваха в ръцете Му. Въпреки Програмата за опазване на оцелелите.
Освен мен.
Питам социалната асистентка има ли нещо против да оправи леглата. Ако се наложи да изопна още един чаршаф, кълна се, че ще си пъхна главата в резачката за месо. Ако се съгласи, обещавам да съм жив, когато се върне.
Тя тръгва нагоре. Аз казвам — благодаря.
След като социалната асистентка ми съобщи, че всички в църковната колония са мъртви и прочее, първото, което направих, е да запаля цигара. Най-умното нещо, което някога съм правил, е да пропуша. Когато тя се отби да ми каже ликувай, защото и последният оцелял кридиш е отишъл на оня свят снощи, тогава аз седнах пред кухненската маса и насърчих самоубийствения си процес с едно хубаво твърдо питие.
Църковната доктрина повелява да се самоубия. Но не казва, че трябва да е прибързана, мигновена, незабавна смърт.
Вестникът още е вън на прага. Чиниите от закуска — неизмити. Хората, за които работя, заминаха, за да избегнат прожекторите. Представяте ли си? След като години наред съм превъртал порнокасетите им под наем и съм накисвал лекетата им. Той е банкер. Тя е банкерка. Имат коли. Притежават тази красива къща. Притежават мен да им оправям леглата и да кося моравата. Честно казано, вероятно заминаха, за да не се приберат вкъщи някоя вечер и да ме намерят мъртъв на кухненския под.
И четирите им телефонни линии са заети. Шоуто на Дон Уилямс. Барбара Уолтърс. Агентът ми казва да си взема огледалце и да се упражнявам да изглеждам искрен и невинен.
Върху една от папките е написано моето име. На първата страница са всички основни данни за хората, оцелели след бедствието в кридишката колония.
Агентът казва — патентоване на продукта.
Агентът казва — моя собствена религиозна програма.
В папката е документирано как в продължение на повече от двеста години американците смятали хората от кридишкия култ за най-добродетелните, най-трудолюбивите, най-порядъчните, най-разумните хора на земята.
Агентът казва — един милион долара аванс за биографията ми с твърда корица.
В папката е записано как преди десет години един местен шериф връчил заповед за обиск на старейшините в кридишката църковна колония. Обвинявали ги в тормоз на непълнолетни. Според някакъв налудничав анонимен сигнал семействата в църковната колония раждали дете след дете след дете. И нито едно от тези деца не било регистрирано, нямало свидетелства за раждане, нито единен граждански номер, нищо. Децата се раждали в колонията и посещавали църковните училища. Не им позволявали да се женят и да имат деца. Когато навършели седемнайсет, ги кръщавали като пълнолетни членове на църквата и ги изпращали по света.
Цялата информация бе станала, както я наричате, „публична“.
Агентът казва — пробен видеозапис.
Агентът казва — ексклузивна снимка за корицата на списание „Пийпъл“.
Някой подшушнал тези налудничави слухове на раболепен защитник на детските права и тутакси шерифът и две коли полицаи се изсипали в кридишката църковна колония в Болстър Каунти, Небраска, да броят глави и да се уверят, че всичко е официално. Именно шерифът привикал ФБР.
Агентът казва по телефона — изяви във всяко токшоу.
ФБР научило как членовете на кридишката секта смятат изпратените по света деца за трудови мисионери. Правителствените следователи го нарекоха бяла робия. Хората от телевизията го нарекоха Култа на невръстните роби.
На навършилите седемнайсет кридишките старейшини намирали работа като работници или домашни прислужници срещу заплащане в брой. Временна работа, която понякога продължавала години наред.
Вестниците го нарекоха Църквата на робския труд.
Църковната колония прибирала парите, а външният свят получавал армия от чисти, честни благочестиви прислужници и градинари, и миячи на чинии, и бояджии, възпитани да вярват, че единственият начин да се сдобият с вечна душа е да работят до смърт само за стая и храна.
Агентът ми казва — специална вестникарска рубрика.
Когато от ФБР пристигнали да сложат белезници, открили цялото население на колонията заключено в Дома за богослужения. Нищо чудно същият човек, подшушнал историята за децата-роби като златна жила, да е уведомил колонията, че правителството готви нашествие. Всички ферми в Болстър Каунти пустеели. По-късно разбрали, че всяка крава, всяко прасе, пиле, гълъб, котка и куче били мъртви. Всички златни рибки в аквариумите били отровени. Във всички спретнати ферми с белите им къщички и червени хамбари царяла тишина. Всички картофени ниви били стихнали и безлюдни под синьото небе с по някое облаче.
Читать дальше