Чък Паланюк - Оцелелият

В съня й висулките от оловен кристал подрънкват, следва облак хоросанов прах. Някаква скоба откъсва главата на ръждясал болт. В съня на Фертилити главата на болта се приземява, туп!, върху килима до старец с куфар. Той го вдига, завърта го в дланта си и се вглежда в ръждата и в блестящата стомана под нея.

Една жена дърпа куфара си на колелца, спира до възрастния мъж и го пита дали чака на опашка.

— Не — казва той.

— Благодаря — казва жената.

Служителят на рецепцията натиска звънеца и казва:

— Пиколо, моля.

Един младеж тръгва към тях.

В този момент полилеят пада.

Ето колко точни стават сънищата на Фертилити и във всеки сън тя търси нови подробности. Жената носи червен костюм, сако и пола с колан „Кристиан Диор“ във формата на златна верижка. Възрастният мъж е синеок. На ръката, стиснала главата на болта, има венчална халка. Пиколото е с продупчено ухо, но е свалил обицата.

Зад рецепцията, казва Фертилити, има френски бароков часовник със заврънкулки в кутия от позлатено олово. Раковини и делфини украсяват циферблата. Часовникът сочи три часа и четири минути следобед.

Фертилити ми го разказа със затворени очи. Припомня си или си съчинява? Недоумявам.

Първо послание до солуняни, Пета глава, двайсети стих: „Пророчествата не унижавайте.“

Полилеят ще примигне и ще угасне миг преди да падне и всички долу ще вдигнат глави. Какво се случва след това Фертилити не знае. Винаги се събужда. Сънищата винаги свършват дотук, в момента, когато полилеят пада или самолетът се разбива. Или влакът дерайлира. Мълнията удря. Земята се разтърсва.

Започнала е да си води календар с предстоящи бедствия. Показва ми го. Аз й показвам бележника, в който хората, за които работя, записват дневния ми график. В графата за следващата седмица Фертилити е отбелязала експлозията в пекарната, освободените канарчета, пожара в бензиностанцията, полилея в хотела. Предлага ми да си избера. Ще си направим сандвичи за обяд и ще си устроим истински излет.

За следващата седмица аз имам косене на моравата. Два пъти. Полиране на месинговите принадлежности за камината. Проверяване на срока на годност на всичко във фризера. Завъртане на консервените кутии в килера. Купуване на подаръци за годишнината от сватбата на работодателите ми, които те ще си поднесат един на друг.

Отговарям — разбира се. Както пожелае.

Това се случи веднага след като пожарникарите ни откриха да танцуваме без никаква драскотина в изгорелия пети етаж за женски облекла. След като ни взеха показанията и ни накараха да подпишем застрахователни формуляри, освобождаващи ги от отговорност, те ни изпроводиха до улицата. Вече сме отвън, когато питам Фертилити — защо?

Защо не се обажда на хората да ги предупреди за бедствието?

— Защото никой не иска лоши новини — свива тя рамене. — Тревър им казваше всеки път, когато сънуваше, и само си навличаше неприятности.

Никой не искал да повярва в толкова невероятна дарба, каза тя. Предпочитали да нарочат Тревър за терорист или арсонист.

Пироманиак според „Статистическия наръчник на психичните заболявания“.

В друг век щели да го обвинят, че е магьосник.

Затова Тревър се самоубил.

С малко помощ от мен, разбира се.

— Затова не казвам на хората — продължава Фертилити. — Ако щеше да се запали сиропиталище, може би щях да кажа, но тези хора убиха брат ми, защо да им правя услуга?

За да спася човешки живот, трябва да кажа на Фертилити истината, че аз убих брат й, но си мълча. Седим на автобусната спирка и мълчим, докато виждаме автобуса й. Тя ми записва телефонния си номер на касова бележка, която вдига от земята. Ако я отнеса в магазина и пусна в ход замисъла си, ще ми донесе триста долара, че и повече, Фертилити ми казва да си избера бедствие и да й се обадя. Автобусът я отнася нанякъде — до работното място, до ресторант за вечеря, до сънищата.

Според дневния ми график аз бърша праха. Подрязвам живия плет. Кося моравата. Преглеждам колите. Трябва да гладя, но знам, че социалната работничка ми върши работата.

Според „Статистическия наръчник на психичните заболявания“ трябва да вляза в някой магазин и да открадна нещо. Да намеря отдушник на натрупаната сексуална енергия.

Според Фертилити трябва да си приготвя обяд и да похапвам, наблюдавайки как умират непознати. Представям си как във вторник следобед седим на кадифеното канапе в хотелското фоайе и отпиваме чай, настанени в ложата.

Според Библията трябва да съм не знам какво.