Чък Паланюк - Оцелелият

Косене на морава.

И пак косене на морава.

И косене на морава.

Отначало.

В автобуса на път за третата ни среща с Фертилити седим пред някакъв мъж, когато чуваме шегичката.

Температурата е трийсет-трийсет и нещо градуса, твърде горещо за юни, където и да било. Прозорците на автобуса са отворени и ми призлява от миризмата на изгорели газове. Пластмасовите седалки са горещи, както сигурно е горещо всичко, до което се докосваш в Ада. Автобусът е идея на Фертилити. Водя те на среща в града, каза ми. В центъра. Следобед е и само хора без работа или с нощна работа или луди със синдром на Тупе отиват някъде.

Това е срещата, на която трябва да ме заведе, понеже не иска да спи с мен и не иска да ме целуне. Никога, за нищо на света.

Не мога да си представя човека зад нас. Незабележим господин Никой — просто мъж в риза. Руса коса. Ако настоявате, бих казал „грозен“. Не помня. Автобусът минава край мавзолея през петнайсет минути и ние се качихме. Срещнахме се до крипта 678 — същото място, по същото време.

Помня шегичката. Стара шегичка. Градските къщи се нижат край автобуса, зад колите, паркирани до тротоара и между оградите, бележещи границите на частните имоти, а шегобиецът протяга глава между мен и Фертилити и прошепва:

— Кое е по-трудно от това камила да се промъкне през иглено ухо?

Тези шегички са навсякъде. Неизбежно е да не ги чуеш, независимо че не са смешни.

Не отговаряме — нито Фертилити, нито аз.

Шегобиецът прошепва:

— Да купиш застраховка „Живот“ на член на сектата Кридиш.

Истината е, че никой не се смее на тези шегички, никой освен мен, а аз се смея, за да се слея с обстановката. Смея се, да не би да не се сливам с обстановката. Основната ми грижа на публично място е хората да не разберат, че съм оцелял. Отдавна изхвърлих църковния костюм. Опазил ме Бог да приличам на онези глупави смахнати хора от Средния Запад, самоубили се, понеже решили, че техният Господ ги вика при Себе си.

Мама, татко, брат ми Адам, сестрите ми, другите ми братя, всички са мъртви и лежат за посмешище в земята, но аз съм жив. Трябва да живея в този свят и да се спогаждам с хората.

Затова се смея.

Защото трябва да направя нещо, да вдигна шум, да викам, да крещя, да плача, да проклинам, да вия. Смея се. Всичко е просто отдушник.

Тази сутрин шегичките са навсякъде и за да не плачеш през цялото време, трябва да направиш нещо. Никой не се смее по-гръмогласно от мен.

Шегобиецът шепне:

— Защо членовете на църквата Кридиш пресичат шосето?

Може би той дори не говори на мен и на Фертилити.

— Защото не ги е уцелила нито една кола.

Зад всички е ревът на автобуса, двигателят отзад го придвижва напред, бълвайки вонливо-цветен пушек.

Днес всички шегички са заради вестника. Различавам огромното заглавие на първа страница на петима души, скрити зад днешното сутрешно издание. То гласи: „Оцелелите членове на култа намаляват“.

Статията обяснява, че наближава финалът на трагедията с масовото самоубийство в църковната колония на сектата Кридиш преди десет години. Статията съобщава, че последните оцелели от колонията в Централна Небраска, която предпочела масовото самоубийство пред разследването на ФБР и вниманието на цялата нация, така де… вестникът съобщава, че само шестима членове на църквата са живи. Не споменават имена, но аз трябва да съм сред половината дузина.

Другата част от историята прескача на девета страница, но схващате смисъла. Четейки между редовете, разбирате: „Добре, че се отървахме.“

Не пише нищо за подозрителни самоубийства, които приличат на убийства. Няма и дума как вероятно убиец дебне шестимата последни оцелели.

Зад мен шегобиецът прошепва:

— Как се нарича член на култа Кридиш с руса коса?

Мъртвец.

— С кестенява коса?

Мъртвец.

Мъжът шепне:

— Каква е разликата между член на култа Кридиш и труп?

Няколко часа.

Мъжът шепне:

— Какво извикал членът на култа Кридиш на преминаващата катафалка?

Такси!

Мъжът шепне:

— По какво се познава член на култа Кридиш в претъпкан автобус?

Слиза на спирката и остава под автобуса.

Фертилити се обръща назад и казва:

— Млъкни!

Казва го достатъчно силно, та хората да се подадат иззад вестниците си, и добавя:

— Вземаш на подбив самоубийство, покойници, които някой е обичал. Затова млъкни!

Казва го наистина високо. Очите й греят, сиви са, но изглеждат сребърни, и аз се питам дали Фертилити не е член на култа Кридиш или все още не е преодоляла загубата на брат си. Реагира прекалено бурно.