Чък Паланюк - Оцелелият

Питам я как всъщност вълната от самоубийства ме опазва жив.

— Не схващаш ли? Снощи изгубихме още единайсет клиенти. Девет — предната вечер. Дванайсет завчера. Като лавина са.

Е, и?

— С тази скорост, ако има убиец, не му трябва да убива никого.

Започва да си припява. Сигурно смъртоносният хлорин си казва думата. Ръцете й нежно отмерват такта. Тя казва:

— Няма да прозвучи уместно, но поздравления!

Аз съм последният от колонията.

— Ти си почти последният оцелял.

Питам я колко остават.

— Един. В този град — отговаря тя. — Петима в страната.

Да си поиграем като в добрите стари времена, предлагам й. Да извадим стария „Диагностичен и статистически наръчник на психичните заболявания“ и да изберем нов начин да полудея. Хайде! В името на доброто старо време. Дай книгата.

Социалната асистентка въздъхва и поглежда разплаканото ми отражение в мръсната локва на пода.

— Слушай — казва. — Имам си истинска работа. Освен това изгубих наръчника. Не съм го виждала от няколко дни.

Търка и продължава:

— Не че ми липсва.

Вярно, преживя трудни десет години. Изгуби почти всичките си подопечни. Стресирана е. Сломена. Не, изпепелена. Кремирана. Смята, че се е провалила.

Страда от така наречената „спасителна безпомощност“.

— Освен това — казва тя, търкайки силно последните петна тук-там, където балатумът все още е непокътнат, — не мога да те държа вечно за ръчичка. Ако ще се самоубиваш, не мога да те спра и не нося отговорност. Според записките ми ти си напълно доволен от живота и приспособен. Тестовете го доказват. По емпиричен път.

Изпаренията ме карат да подсмърчам, за да преглътна сълзите.

— Самоубий се или не, но спри да ме измъчваш. Опитвам се да продължа напред — казва тя.

— Всеки ден в Америка се самоубиват хора. Това, че познаваш повечето, не усложнява проблема — казва тя. — Не мислиш ли, че е време да се вземеш в ръце?

Мълвяха, че трябва да смачкаш жаба с голи ръце. Да изядеш жив червей. За да докажеш, че можеш да се подчиняваш като Авраам, когато се канел да убие сина си, за да ощастливи Бог, трябва да отсечеш кутрето си с брадва.

Такива слухове се носеха.

После трябва да отсечеш кутрето на някои друг.

Не виждахме повече кръстените, та нямаше как да разберем имат ли кутрета. Нямаше как да ги попитаме дали са стискали жаби.

Всички кръстени се качваха на камион и напускаха колонията. Не я виждаха повече. Камионът пътуваше към порочния външен свят, където вече им бяха уредили работа. Широкият външен свят с всичките му прекрасни нови грехове и колкото по-добре се представиш на тестовете, толкова по-хубава работа ще получиш. Досещахме се за някои от тестовете.

Старейшините ни казваха от самото начало, ако сме твърде кльощави или твърде дебели за ръста си. Наставляваха ни да посветим цялата година преди кръщението на стремежа да се усъвършенстваме. Освобождаваха ни от домашни задължения, за да посещаваме специални уроци. Библейски беседи. Уроци по чистене. Етикет, пране и останалото го знаете. Дебелите ядяха, за да отслабнат, а кльощавите просто се хранеха.

През цялата година преди кръщението всяко дърво, всеки приятел, всичко, изпречило се пред погледа ни, придобиваше ореол от предчувствие, че повече няма да го видим.

Това, което учехме, ни подсказваше какви изпити ще държим.

Мълвяха, че има и друго, за което не се досещаме.

От слуховете знаехме, че ще сме чисто голи през част от ритуала. Един старейшина слага ръка върху теб и ти казва да кашляш. Втори пъха палец в ануса ти.

Трети те следва неотлъчно и записва как се представяш.

Не знаехме как се учи за преглед на простата.

Знаехме, че кръщението се извършва в сутерена на дома за богослужения. Изпитваха дъщерите през пролетта в присъствието само на жените в колонията. Синовете се явяваха на тестовете през есента и само мъже им нареждаха да се качат голи на теглилката или да изрецитират глава и стих от Библията.

„Книга на Йов“, Четиринайсета глава, пети стих: „Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине…“

И го рецитираш гол.

Давидов псалм, втори стих: „Ще размислям за път непорочен… всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.“

Трябваше да знаем как се правят най-добрите кърпи за бърсане на прах (топите парцали в разтворен терпентин и ги сушите). Трябваше да пресмятаме на каква дълбочина се забива двуметров стълб за порта, за да издържи врата с ширина метър и половина. Някой църковен старейшина щеше да ни върже кърпа пред очите и да ни дава мостри на платове, за да познаем дали са вълнени, памучни или смес от памук и полиестер.