Чък Паланюк - Оцелелият

Питам я иска ли да танцува. Тук?

— Почакай — казва Фертилити. — Просто почакай.

Първо замирисва на дим.

— Насам — казва Фертилити и ме повежда сред гората от дълги рокли за продан.

После зазвъняват звънци и хората се втурват към ескалаторите. Слизат по тях като по обикновени стълби, понеже ескалаторите са спрели. Хората слизат по ескалатора за изкачване и това изглежда погрешно като престъпление. Една продавачка изпразва касата си в чантичка с цип и поглежда към скупчените край асансьора клиенти, втренчени в цифрите на таблото, стиснали големи, лъскави, издути пазарски торби с дръжки.

Звънците продължават да звънят. Пушекът е толкова гъст, че го виждаме как се вие край лампите на тавана.

— Не използвайте асансьорите — крещи продавачката. — При пожар асансьорите не работят. Използвайте стълбите.

Тя се спуска към тях през лабиринта от дрехи върху закачалки, стиснала чантичката с цип като ръгбист, и ги повежда като стадо към вратата с надпис „Изход“.

После оставаме само двамата с Фертилити и лампите примигват и угасват.

В тъмнината усещаме допира на сатена, на кадифето, на хладна коприна, на гладък памук, звънците звънят, отвсякъде ни заобикалят рокли, вълната жули, ръката на Фертилити студенее в моята и тя казва:

— Не се безпокой.

Малките зелени надписи ни светят в тъмното и ни сочат: „Изход“.

Звънците звънят.

— Бъди спокоен — казва Фертилити.

Звънците звънят.

— Още малко — казва тя.

Ярко оранжево заблестява в мрака в отсрещния край на пода, раздробявайки всичко на странни оранжеви силуети на черен фон. Роклите и панталоните между тук и там са висящи черни фигури на хора с крака и ръце, които лумват в пламъци.

Хиляди хора горят и се строполяват ничком пред нас. Звънците звънят толкова оглушително, че можеш да пипнеш звука, и само студената ръка на Фертилити ме задържа тук.

— Всеки момент — казва тя.

Горещината е толкова близо, можеш да я докоснеш. Димът е толкова гъст, че можеш да го вкусиш. На двайсетина крачки плашилата на жени, издигнати от дрехи върху закачалки, започват да тлеят и се смъкват на пода. Едва дишам, очите ми се затварят.

Звънците звънят.

Усещам дрехите си изгладени до червено и сухи като слама върху кожата.

Огънят е точно толкова близо.

Фертилити казва:

— Не е ли прекрасно? Не ти ли харесва?

Вдигам длан и тя очертава хладна сянка между лицето ми и щанда с изкуствена коприна, горяща до нас.

Така се познава от каква материя е платът. Откъсвате няколко конеца от дрехата и ги поднасяте над пламък. Ако не горят, значи са вълнени. Ако горят бавно, са памучни. Ако пламтят като панталоните до нас, материята е синтетична. Полиестер. Изкуствена коприна. Найлон.

— Ето сега — казва Фертилити.

После става студено, преди да успея да се замисля защо. Мокро е. Лее се вода. Оранжевите светлинки примигват омаломощени и изчезват. Димът се разнася.

Един по един прожекторите блясват и осветяват останките като огромни черно-бели сенки. Звънците замлъкват. Записаната ча-ча музика отново зазвучава.

— Видях го насън — казва Фертилити. — Не ни застрашаваше нищо.

Същото е като на презокеанския лайнер, който потънал само наполовина.

— Следващата седмица — продължава Фертилити — ще експлодира една пекарна. Искаш ли да гледаме? Поне трима-четирима ще загинат.

Моята коса, нейната коса, моите дрехи, нейните дрехи — няма и милиметър прогорено по нас.

Книга на пророка Даниил, Трета глава, деветдесет и четвърти стих: „… огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше по тях“.

Минал съм по този път, мисля си. Преживял съм го.

— Побързай — казва тя. — След няколко минути ще дойдат пожарникарите. — Улавя ме за ръцете и казва: — Да не прахосваме музиката.

Едно, две, ча-ча-ча. Танцуваме. Три, четири, ча-ча-ча.

Насред опустошението, сред изгорелите крака и ръце на дрехите, струпани по пода около нас, под провисналия таван и капещата вода, от която всичко е подгизнало, ние танцуваме. Едно, две, ча-ча-ча.

И така ни намират.

Следващата седмица ще експлодира бензиностанция. В един магазин за домашни любимци всички канарчета, цялото им ято от стотици канарчета ще избяга, Фертилити го предсказва сън след сън. В един хотел тръбопровод пропуска вода дори в този миг. Седмици наред водата се е стичала в стените, разтваряла е хоросана, разлагала е дървесината, металът е ръждясвал и в три часа и четири минути следващия вторник следобед гигантският кристален полилей по средата на тавана във фоайето ще падне.