Чък Паланюк - Оцелелият

Алармите и полицейските лампи и сирените ме заобикалят от всички страни.

Чувствам се все по-нищожен и все по-нищожен.

Тук, в пилотската кабина на полет 2039, първият от четирите двигателя току-що изключи. Точно тук започва началото на края.

Като предохранителна мярка срещу самоубийствени импулси социалната ми асистентка трябва да ми забърка още един джин с тоник. През това време аз водя междуградски разговор по телефона. Продуцентът на Шоуто на Дон Уилямс ме държи на втора линия. Всички линии мигат ли мигат. Някой от Шоуто на Барбара Уолтърс чака на трета линия. Основният ми приоритет е да намеря някой да усмирява шумотевицата. Чиниите от закуска са натрупани в мивката и отказват да се измият.

Основният ми приоритет е да си намеря добър агент.

Леглата горе са неоправени.

Градината се нуждае от пребоядисване.

В слушалката поредният топ агент подчертава — ами ако не съм последният оцелял? Явно такъв е случаят, казвам аз. Социалната асистентка нямаше да се отбие за сутрешен джин с тоник, ако не беше снощното самоубийство. Пред очите ми върху кухненската маса са разстлани всички други клиентски досиета.

Цялата правителствена Програма за опазване на оцелелите е претърпяла, така да се каже, фиаско. Всъщност социалната асистентка, която ми смесва джин и тоник, се нуждае от намеса за предотвратяване на самоубийство.

За да е сигурна, че няма да й се изплъзна на оня свят, тя не ме изпуска от поглед. За да не ми се пречка, аз я карам да ми нареже лайм. Да ми донесе цигари. Да ми приготви ново питие, казвам, или ще се самоубия. Кълна се. Ще се залостя в тоалетната и ще си срежа вените с бръснач.

Социалната асистентка ми донася новия джин с тоник на кухненската маса и ме пита дали искам да помогна при разпознаването на телата. Предполага се, че това ще ми помогне да приема неизбежното. Все пак, казва тя, те са ми близки, моя плът и кръв. Мои родственици.

Разстила върху масата старите полицейски снимки отпреди десет години. В мен се взират стотици мъртъвци, подредени в редици върху земята. Кожата им е почерняла от цианида. Толкова са подути, че тъмните, собственоръчно ушити дрехи са изопнати по телата им. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Целият процес на рециклиране трябва да е толкова бърз и лесен, но не е. Телата лежат там вдървени и смрадливи. Така социалната асистентка се опитва да пришпори емоциите ми. Твърди, че потискам скръбта си.

Искам ли да се намеся и да идентифицирам тези хора?

Ако някъде дебне убиец, казва тя, мога да й помогна да открие човека, който трябва да е сниман тук мъртъв, но не е.

Благодаря, отвръщам. Не, благодаря. Без дори да поглеждам, знам, че Адам Брансън няма да е мъртъв на никоя от снимките й.

Социалната асистентка понечва да седне, но аз я моля да спусне завесите. През кухненския прозорец микробус на сателитен канал снима репортаж. Мръсните чинии от закуската, натрупани на преден план в мивката — не бих искал да изглеждам така по вечерните новини. Мръсните чинии в мивката, аз и социалната асистентка седим до кухненската маса, телефонът и папките са разхвърлени върху покривката на бели и жълти квадратчета, а ние стискаме по чаша джин с тоник в десет сутринта.

Гласът на новинаря сигурно обяснява как единственият оцелял от последния американски култ на смъртта — Кридиш — е поставен под наблюдение за предотвратяване на самоубийство след трагичната серия от самоубийства, отнела живота на останалите оцелели.

После го прекъсват за реклама.

Социалната асистентка преглежда папките на последните си клиенти. Бранън, мъртъв. Уокър, мъртъв. Филипс, мъртъв. Всички, мъртви. Всички освен мен.

Жената снощи, единствената друга оцеляла от култа Кридиш, яла пръст. Има си дори название. Наричат го геофагия. Станала популярна сред африканците, доведени като роби в Америка. Популярна вероятно не е точната дума.

Жената коленичила в задния двор на къщата, където работила единайсет години, гребяла с лъжичка пръстта от розовата леха и я лапала. Пише го в доклада на социалната асистентка. Последвало нещо, наречено езофагеално разкъсване, след това перитонит и призори тя била мъртва.

Момичето преди нея умряло с глава във фурната. Момчето преди него си прерязало гърлото. Точно както ни учеше църквата. Някой ден развратните господари на света ще ни унищожат, о, тъжен ден, и армиите на света ще ни стъпчат и най-чистите Божии чеда трябва да се възнесат при Бог чрез собствената си ръка.