Чък Паланюк - Оцелелият

Копнея да ме сграбчи мъртво момиче. Да допра ухо до гърдите му и да не чувам нищо. Дори да бъда сдъвкан от зомбита е по-окуражително от мисълта, че съм само плът и кръв, кости и кожа. Демон или ангел, или зъл дух, каквото и да е, мечтая да го видя. Призрак или дългокрако чудовище, няма значение, стига да ме улови за ръката.

От шестата редица крипти черната й рокля изглежда изгладена до блясък. Тънките й бели ръце и крака са сякаш стегнато увити в ултрамодерна нискокачествена човешка кожа. Дори от високо лицето й изглежда масово производство.

„Песен на песните“, Седма глава, втори стих: „О, как хубави са нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие…“

Въпреки че навън слънцето огрява всичко, всичко вътре е хладно на допир. Лъчите струят през цветно стъкло. Мирише на дъжд, пропит в циментовите стени. Всичко е като досег на полиран мрамор. Звуците долитат отнякъде — капки стар дъжд, стичащи се из улеите, капки дъжд през таванските прозорци, капки дъжд в непродадените крипти.

Къдрави въздушни силуети от прахоляк, пърхот и косъмчета блуждаят по пода. Хората ги наричат призрачни барабонки.

Момичето вдига очи и няма как да не ме е видяло. После тръгва безшумно с меките си черни обувки по мраморния под.

Лесно можеш да се изгубиш тук. Коридорите се вливат в коридори под странни ъгли. Трябва ти карта, за да откриеш точната крипта. Галериите се нижат една след друга в телескопични пейзажи, толкова безкрайни, че резбованата пейка или мраморната статуя в дъното придобиват неописуеми форми. Меките пастелни тонове на мрамора се повтарят отново и отново, за да не се паникьосаш, след като се изгубиш.

Момичето застава до стълбата и аз съм хванат в капан горе, в ничията земя между нея под краката ми и ангелското небе, изрисувано на тавана. Стената от гладки мраморни крипти ме отразява в цял ръст между епитафите.

Каменна плоча, издигната в чест на…

Възправен тук…

Издигнат в знак на обич…

Самият аз.

Студените ми пръсти се вкопчват в молива. Екземпляр номер 98 е розова камелия от китайска коприна. Безукорното розово показва, че култивираната коприна е изварена в сапунена вода. Теленото стъбло е увито в естествено зелен полипропилен. Камелията трябва да означава ненадминато съвършенство.

Стандартното като маска лице на момичето се вдига към мен от долния край на стълбата. Как да различа дали е жива, или е дух? Не знам. Роклята й ми пречи да видя дали гърдите й се повдигат. Въздухът е твърде топъл, та от устата й да излитат облачета.

„Песен на песните“, Седма глава, трети стих: „Коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти — купѐн пшеница, обиколен с кринове…“

Библията често смесва секса и храната.

Тук, с екземпляр номер 136 — малки раковини, оцветени в розово, за да наподобят розови пъпки, и с екземпляр номер 78, бакелитов нарцис, аз искам да се отпусна в прегръдката на студените й мъртви ръце и да чуя, че животът няма абсолютен край. Животът ми не е долнокачествен погребален букет, който утре ще изгние и името ми в некролога ще ме надживее.

Този лабиринт от мраморни стени със запечатани в тях хора създава усещане, че сме в препълнена сграда сред многолюдно гъмжило, но същевременно сме сами. Цяла година може да изтече между първия й въпрос и моя отговор.

Дъхът ми замъглява гравираните дати, които обрамчват краткия живот на Тревър Холис. Епитафът гласи:

За света той беше неудачник, но за мен той бе светът.

Тревър Холис, покажи най-тъмната си страна. Предизвиквам те, ела и потърси възмездие.

С отметната глава момичето ми се усмихва. На фона на сивия камък червената му коса пламти и то ми казва:

— Донесъл си цветя.

Ръцете ми трепват и няколко виолетки, маргаритки и далии политат надолу към нея.

Тя улавя една хортензия и казва:

— Никой не е идвал тук след погребението.

„Песен на песните“, Седма глава, четвърти стих: „Двете твои ненки — като две яренца, сърнински близначета.“

Устата й с твърде тънки червени устни изглежда като изрязана с нож. Тя изрича:

— Привет. Аз съм Фертилити.

Вдига цветята и ги протяга нагоре, все едно не съм невъзможно далеч от нея, и пита:

— Откъде познаваш брат ми Тревър?

Казва се Фертилити Холис. Това е името й, без майтап, и именно за нея искам да разкажа на социалната си асистентка на другия ден.

Длъжен съм да се виждам със социалната си асистентка по един час веднъж седмично. В замяна получавам ваучерите, с които си плащам наема. Благодарение на програмата имам право на помощи за жилище. Безплатно държавно сирене, сухо мляко, мед и масло. Осигурена работа. Това са само част от привилегиите, предоставяни от Федералната програма за опазване на оцелелите. Кучешката ми колибка и сиренето от резерва. Кучешката ми работа с всичкото телешко, което мога да отмъкна вкъщи с автобуса. Колкото да свързваш двата края, ни повече, ни по-малко.