Чък Паланюк - Оцелелият

Социалната асистентка чупи парченцата чипс и аз й махвам да не вдига шум.

Телефонът звъни и аз отговарям.

Телефонът крещи:

— Какво ще ни кажеш за банкета тази вечер?

— Спокойно — отвръщам. — Нищо сложно. Филе от сьомга. Моркови на хапки. Задушена цикория.

— Какво е това?

Препечени листа, обяснявам. Ядат се с виличката най-вляво. Със зъбците надолу. Виждали сте задушена цикория. Знам, че знаете какво е задушена цикория. Миналата година ви сервираха на едно коледно парти. Харесвате цикория. Изяжте само три хапки, казвам на телефона. Гарантирам, че ще ви хареса.

Телефонът пита:

— Ще почистиш ли петната от полицата над камината?

В бележника с графика ми тази задача е предвидена за утре.

— О — казва телефонът, — забравихме.

Да. Как не! Забравихте.

Невестулки.

Приличам ви на джентълмен на джентълмените? Грешите и в двата случая.

— Нещо друго, което трябва да знаем?

Днес е Денят на майката.

— О, мамка му! Мътните го взели! — казва телефонът. — Изпрати ли нещо? Прикри ли ни?

Разбира се. Поръчах по един красив букет за майките им и цветарят ще им изпрати сметката.

— Какво написа в картичките?

„На скъпата ми майка, която обичам и винаги помня. Никой любящ син/дъщеря не е имал по-грижовна майка. С най-дълбоки чувства. Следва съответният подпис.“ И накрая послеслов: „Хербарият не отстъпва по прелест на разцъфналото цвете.“

— Звучи добре. Ще ги усмири за една година — казва телефонът. — Не забравяй да полееш всички цветя на слънчевата веранда. Пише го в графика.

После затварят. Не се налага да ми напомнят задачите. Просто държат да имат последната дума.

Тяхна воля.

Социалната асистентка размахва длан с прясно лакираните си нокти пред устата си и ги духа да изсъхнат. Между дългите издишвания пита:

— Семейството ти?

Духа ноктите си.

Пита:

— Майка ти?

Духа ноктите си.

— Помниш ли майка си?

Духа ноктите си.

— Мислиш ли, че е почувствала нещо?

Духа ноктите си.

— Искам да кажа, когато се е самоубила?

Евангелие от Матея, Двайсет и четвърта глава, тринайсети стих: „А който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“

Според графика ми трябва да почиствам филтъра на климатика. Да избърша праха в зелената дневна. Да излъскам месинговите дръжки на вратите. Да рециклирам старите вестници.

Часът почти изтича и аз така и не успях да разкажа за Фертилити Холис. Как се срещнахме в мавзолея. Разхождахме се из галериите цял час и тя ми разказваше за различните течения в изкуството на двайсети век и как изобразяват разпнатия Исус. В най-старото крило на мавзолея, крилото, наречено „Покой“, Исус е изпит и романтичен с огромни влажни женски очи и дълги мигли. В крилото, построено през трийсетте, Исус е реалист с грамадни мускули като супергерой. През четирийсетте, в крилото „Вечност“, Исус става абстрактна сбирщина от плоскости и кубове. Исус от шейсетте е лакирано дърво, скелет а ла датски модернизъм. Исус от шейсетте е сглобен от заковани дъски.

Няма крило от седемдесетте, а в крилото от осемдесетте няма Исус. Има само един и същи светски зелен мрамор и месинг като в супермаркет.

Фертилити говореше за изкуство и ние обикаляхме „Съзерцание“, „Блаженство“, „Покой“, „Вечност“, „Спасение“, „Откровение“ и „Омая“.

Тя ми каза, че името й е Фертилити Холис.

Казах й да ме нарича Тендър Брансън. Това е най-близо до представата ви за име като име.

Всяка седмица отсега нататък тя ще посещава криптата на брат си. Обеща да дойде следващата сряда.

Социалната асистентка пита:

— Минаха десет години. Защо отказваш да си искрен и да споделиш какво изпитваш към покойното си семейство?

— Съжалявам — казвам й, — но наистина трябва да се залавям за работа.

Казвам й, че часът ни е изтекъл.

Преди да стане твърде късно, преди моята самолетна катастрофа да надвисне прекалено близо, трябва да ви обясня името ми. Тендър Брансън. Не е истинско име. По-скоро ранг. Все едно някой от друга култура да нарече детето си Лейтенант Смит или Епископ Джоунс. Или Губернатор Браун. Или Доктор Мур. Шериф Петерсън.

Единствените имена в кридишкото общество са фамилните, фамилното име произлиза от съпруга. Фамилното име е начин да предявиш право на собственост. Фамилното име е етикет.

Моето фамилно име е Брансън.

Рангът ми е Тендър Брансън. Най-ниският ранг.

Социалната асистентка ме попита веднъж дали фамилното име е нещо като благословия или проклятие, когато отреждат работа във външния свят на синовете и дъщерите.