Чък Паланюк - Оцелелият

И аз се надявам да е мъртва. Тайничко си пожелавам романс с това мъртво момиче. Мъртво момиче. Което и да е мъртво момиче. Не съм придирчив.

Лъжа хората, че изследвам еволюцията на изкуствените цветя по време на индустриалната революция.

Предполага се, че пиша дисертация по природен дизайн. Защо съм толкова възрастен? Защото съм докторант.

Момичето е с дълга червена коса, каквато днешните жени си пускат само ако изповядват някоя ортодоксална религия. От толкова високо на стълбата тънките малки ръце и крака на момичето ме карат да надничам и пак да надничам, и да се питам дали някой ден няма да стана педофил.

Макар да не е най-старият екземпляр в изследването ми, розата, която се преструвам, че изучавам, е най-крехката. Женският полов орган — пестикът, който включва близалцето, плодника и яйчника — е от черен кехлибар. Мъжкият полов орган — тичинките — е от телени жички с миниатюрен стъклен прашник.

Работата ми изисква да отглеждам цветя в градината, но не мога. Не мога да отгледам и бурен.

Заблуждавам себе си, че съм тук да събирам цветя, свежи цветя за къщата. Крада изкуствени цветя за градината. Хората, за които работя, гледат градината само отвътре и аз набучвам голата земя с фалшива зеленина, папрат и бръшлян, а после забивам изкуствени цветя според сезона. Градината е красива, стига да не се вглеждате твърде отблизо.

Цветята изглеждат толкова живи. Толкова естествени. Толкова умиротворени.

Най-доброто място да откриеш луковици за оранжерията е кофата за отпадъци зад мавзолея. Там са захвърлени пластмасови саксии със спящи луковици — хиацинти и лалета, тигрови лилии, нарциси и минзухари, готови да ги отнесеш у дома и да ги съживиш.

Екземпляр номер 786, записвам си, е открит във ваза в крипта 2387, в най-високата редица в невзрачната южна галерия на седмия етаж в крило „Покой“. Местоположението, записвам си, трийсет метра над пода на галерията, сигурно е причина за почти отличното състояние на розата, намерена върху една от най-старите крипти в едно от първите крила на Колумбийския мемориален комплекс.

После открадвам розата.

Какво казвам на хората, които ме виждат тук, е съвсем друга история.

Официалната версия защо съм тук е, че този мавзолей подслонява най-добрите образци на изкуствени цветя от средата на деветнайсети век. Всяко от шестте главни крила — „Покой“, „Блаженство“, „Вечност“, „Умиротворение“, „Хармония“ и „Нова надежда“ — е високо от пет до осемнайсет етажа. Циментовите галерии в стените са дебели по над два метра, за да побират и най-дългите ковчези по дължина. В огромния лабиринт от галерии не циркулира въздух. Рядко идват посетители. И обикновено се задържат за кратко. Средната годишна температура и влажност са ниски и постоянни.

Най-старите екземпляри са наследили културата на викторианския цветен език. Според класиката „Le langage des fleurs“ от мадам Дьо ла Тур пурпурният люляк означава смърт. Белият люляк (Genus Syringa) символизира първата любов.

Здравецът означава благородство.

Лютичето — детинска наивност.

Понеже изработвали повечето изкуствени цветя за украса на шапки, мавзолеят приютява най-добрите екземпляри, запазени до наши дни.

Така казвам на хората. Моята официална версия на истината.

Види ли ме някой през деня, в повечето случаи съм кацнал на стълбата с бележник и молив. Задигам поредния букет изкуствени теменуги от някоя крипта високо на стената. „За семинара в колежа“, прошепвам, закрил с длани устата.

Провеждам проучване.

Понякога идвам късно нощем, когато всички са си тръгнали. Обикалям безцелно след полунощ и мечтая някоя вечер да открия зад ъгъла отворена крипта, а до нея — изсъхнал труп с кожа, спаружена по лицето, и костюм, втвърден и лекьосан от течностите, изтекли капка по капка от тялото му. Ще се натъкна на този скелет в някоя сумрачна галерия, където цари тишина, нарушавана единствено от бръмченето на флуоресцентната лампа, примигваща с последните си секунди живот, преди да ме остави сам в тъмнината, завинаги с това мъртво чудовище.

Очите на скелета ще са черни дупки и аз искам да видя как се препъва слепешката в мрака и по студената мраморна стена се размазват петна, от изгнила плът, разголваща костите под дланите. Изнурената му уста виси зейнала, изгубеният нос е само две черни кухини, широката риза виси над ключиците.

Търся имена, познати ми от некролозите. Гравирани завинаги тук са имената на хората, послушали съвета ми.