Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Ханк вдигна вежди, развеселен.

— А не си ли ревнива?

— Не!

— Тогава защо ми хвърляше такива убийствени погледи?

— Ти ме постави в неудобно положение, проклет да си! — Саманта повиши глас, което привлече учудени погледи към тях, обаче тя бе толкова разгневена, че изобщо не я интересуваше. — Какво ще си помисли Тереза, да флиртуваш с онази жена, и то когато съпругът й присъства, застанал точно до нея!

— Откога те интересува какво си мисли Тереза? Ти дори не се държиш любезно с нея.

— Ъ… тогава брат ми!

— Само поздравих стара приятелка, Сам. Ти виждаш тук, неща, които не съществуват.

— Стара приятелка, как не! Мислиш си, че не там коя е тя? Тя е твоята Анджела, която си обичал!

— Желаех я.

— И все още я желаеш.

— Не. Самина, ти си тази, която желая.

— Ха!

— Време е да ти го докажа. Тази вечер, когато всички заспят, ще дойда при теб.

Саманта онемя.

— Направи го и ще срещнеш дулото на револвера ми! — отвърна тя с леден тон.

Ханк отстъпи изненадан крачка назад.

— Донесла си револвера си тук?

— Той е винаги с мен.

Ханк въздъхна.

— Ти ме разочароваш, Сам. Предполагам, ще ме застреляш, както направи с онзи златотърсач в Денвър.

Когато чу това, Саманта пропусна стъпката на танца и се препъна.

— Откъде знаеш?

— Просто бях там. Винаги съм искал да разбера защо простреля онзи човек толкова пъти.

— Защото не искаше да ме остани на мира — отвърна тя, като добави: — Също като теб.

— Това заплаха ли е?

— Приеми го както искаш — отвърна упорито тя.

Ханк се наведе по-близо и прошепна:

— Не бих имал нищо против да получа няколко куршума и тялото си, ако това означава да те имам отново.

Мекият му глас накара коленете й да се разтреперят. Близостта му й действаше както винаги. Внезапно и Анджела бе забравена.

— Ханк…

— Измина дълго време, скъпа.

— Ханк, недей.

— Забравила ли си как беше между нас двамата?

— Спри! Не си мисли, че не знам какво целиш Просто ме използваш, за да ми отнемеш Джейми. Ти самият каза, че ние не можем да имаме нормален брак.

— Когато казах това, бях ядосан.

— Да, ядосан, защото трябваше да се ожениш за мен, а всъщност не искаше. Никога не си ме искал за своя жена. Сега може да ме желаеш, но в същото време ме мразиш.

— Сам…

— Просто ме остави ма мира!

Саманта го ритна в глезена и той я пусна. Застана бързо до брат си. Отчаяно искаше да си тръгне, но беше твърде рано. През останалата част от вечерта Ханк повече не се доближи до нея. Саманта си помисли, че би трябвало да изпитва облекчение. В края на краищата, нали това искаше, нали?

Ханк се събуди внезапно и грабна часовника от масичката до леглото си. Не можа да определи кое време е. Започна да опипва наоколо, с надеждата да намери кибрит, но в тъмното не успя. Какво ли го бе събудило?

Стана и отвори предпазливо вратата, но в коридора бе тъмно и тихо. Отново затвори вратата, вече напълно разсънен. Дори се изненада, че изобщо бе успял да заспи, защото чак сега си даде сметка, че през цялата вечер изпитваше неясна тревога. Наистина ли бе заспал?

Ханк разсеяно се приближи до прозореца и се облегна на перваза. Какво щеше да прави със Саманта? Тя не искаше да го слуша. Не искаше да разруши стената, която беше издигнала около себе си. Тя бе толкова упорита, така влудяващо невъзможна. Нещата между тях можеха да бъдат съвсем различни, ако само тя пожелаеше.

Внезапно вниманието на Ханк бе привлечено от луксозната карета на Блекстоун, която излезе на улицата. Ханк се намръщи, докато наблюдаваше как тя се отдалечава с все по-нарастваща скорост. Къде ли отиваше Шелдън посред нощ? Изведнъж Ханк се вцепени. Ако Шелдън го нямаше, тогава той не би могъл да дойде на помощ на сестра си, ако Ханк сега отиде при нея. Дали Саманта наистина щеше да стреля по него? Не и ако спеше. Той щеше да влезе тихичко. Какво му бе казал Брадфорд тази вечер? „Ако я обичаш, ще намериш път до сърцето й.“ Това бе казал Брадфорд. „Преглътни гордостта си, ако трябва, но говори искрено.“

Точно това щеше да направи. Щеше да я принуди да изслуша. Щеше да й признае, че никога не я беше мразил, че гневът и болката поради това, че го бе използвала, бяха го накарали да се държи по този начин. Да, щеше да признае, че като го отхвърляше, го караше непоносимо страда.

Ханк не губи повече време, бързо прекоси коридора и доближи стаята на Саманта, Но когато отвори вратата, откри; че е празна. Дали се беше преместила в друга стая, заради него? Но това не бе в неин стил! Тя би предпочела да го държи на мушка, а не да бяга.