Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— Искаш да кажеш, че убива бебето, а после и себе си? — Жан се засмя сухо. — Не, не, самоубийството никога няма ла мине за чиста монета. Тя обожава детето. Никой няма да повярва, че го е убила. Себе си, може би, но не и момчето.

— Тогава би могъл да бъде обвинен съпругът. Не е тайна, че Саманта смята да се върне при баща си, а Шавез не е добре дошъл там.

— Да, но и той не би убил момчето.

— Тогава какво предлагаш? — попита с раздразнение Тереза. — Единственото място, където Саманта е сама с детето, е в къщата, следователно те трябва да бъдат убити заедно.

— Съгласен съм. И след като не можем да ги убием там, трябва да подмамим Саманта далеч от къщата, и то с бебето.

— Но онзи мексиканец винаги върви с тях, когато излизат.

— Не говоря само за излизане. Ще ги измъкнем но някакъв начин от къщата, може би когато другите спят. Да, точно така! — възкликна той, възбуден от идеята, която му хрумна.

— Ще изглежда така, сякаш Саманта е избягала с детето. Може дори да остави бележка, за да няма съмнение. Причината ще бъде в съпруга. Тя се страхува, че той ще й вземе детето, така че ще трябва да замине, където той няма да може да я намери. Просто ще изчезне.

— Но Шелдън трябва да знае, че двамата са мъртви. Това трябва да се обяви официално.

— Да, просто ще изглежда, че са ги нападнали и убили разбойници, за да ги ограбят. Пътищата в страната все пак не са безопасни. — Жан се усмихна. — Не слушаме ли постоянно за обири и убийства? Но, разбира се, тя не знае за това и е бъде достатъчно глупава да вземе най-хубавата карета на Шелдън. Кой крадец може да устои на една великолепна карета, пътуваща без ескорт?

— Ти си ненадминат! — възкликна Тереза. — Нищо чудно, че те обичам толкова много.

— Аз също те обичам.

— Но ще го свършиш ли сам?

Светлосивите очи на Жан се присвиха подозрително.

— Не мисля така. Тя е толкова красива.

— Жан!

Той се разсмя.

— Не ме упреквай, че оценявам красотата, Тереза. В противен случай не бих се влюбил в теб. Но не се тревожи. Познавам един човек, който би убил всеки, стига да му се плати добре.

— Но можем ли да си го позволим?

— О, това няма да струва нищо. Когато свърши работата, ще се отърва от него. Той е просто измет, отрепка, няма да имам проблеми да се отърва от него.

— Кога?

— Утре вечер, най-вероятно. Саманта ще дойде ли с теб на благотворителния бал?

— Да.

— Значи след това тя ще бъде изтощена и ще спи дълбоко. Единствената трудност ще бъде да изнесем нея и момчето от къщата, без да ни видят.

— Но как ще влезеш незабелязано в къщата?

— Никакъв проблем. Колкото до Шелдън, аз все едно не знам дали ще бъде вкъщи утре вечер или не. Ще се отбия под някакъв предлог, след като Шелдън и Саманта отидат на бала. Уилкис ще ми предложи някаква напитка, въпреки че Шелдън го няма. Когато излезе, за да я донесе, ще оставя бележка, в която ще напиша, че не мога да чакам, след това ще се кача на горния стаж и ще се скрия, докато стане време да действаш. Уилкис ще си помисли, че съм си тръгнал, а Шелдън няма да си помисли нищо лошо, когато Уилкис му каже, че съм се отбивал.

— Ще бъдеш внимателен, нали, скъпи?

— Разбира се. Бъдещето ни и богатството на Блекстоун зависят от нашата предпазливост и съобразителност!

— Изглежда, имаш намерение да съблазниш някого? — отбеляза Фройлана, докато подаваше на Саманта розовия шал, който подхождаше на роклята й.

— Разбира се, че не — отвърна Саманта.

— Но тази рокля е изрязана толкова дълбоко…

— Такава е модата сега, Лана, това е всичко — прекъсна я Саманта. — И престани да ме следиш. Този бал е много важен. Не искаш ли да изглеждам добре?

— Добре? Мисля, че се обличаш така заради него.

— Аз пък си мисля, че си въобразяваш твърде много! — сряза я Саманта, като се извърна рязко от огледалото. Бе свършила с обличането и приготовленията и изглеждаше поразително красива. — Още повече, че той няма да дойде.

— Ханк винаги отказва да дойде с теб и твоя брат, защото знае, че ти не го искаш. Но въпреки това идва по-късно на такива събирания, тъй като не може да стои далеч от теб.

— Това са пълни глупости. Ханк не се интересува от това, което правя. Настоя да остане само заради Джейми.

— Лъжеш се Сам.

— О, престани! Омръзна ми да слушам приказките ти, Лана! Ханк се интересува само от едно нещо тук и това е синът му.

— Когато ти влезеш в стаята, очите му те следят навсякъде. Какво е това освен…

— Не знаеш какво говориш!