Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— А ти отказваш да видиш очевидното! — изкрещя й Фройлана.

Саманта излетя сърдито от стаята. Двете с Фройлана постоянно се караха заради Ханк. А той без съмнение чуваше много от тези разправии, защото стаята му бе срещу нейната. Как ли се забавляваше! Собствената й прислужница му бе най-верният му съюзник!

Фройлана просто бе очарована от хубавата му външност, това бе всичко. Но Саманта го познаваше по-добре и знаеше, че е мъж, който получава всичко, което пожелае. Сега искаше сина си. Защо? Това озадачавате най-много Саманта. Той й се бе подигравал заради това дете, преди още тя да знае, че ще го има. Бе й казал, че ще бъде нейно дете, че тя ще го отгледа, но сама! Сега изведнъж всичко се бе променило. От нощта, в която Джейми се роди, тя живееше в постоянен страх, че Ханк ще се опита да й го отнеме. Този страх я измъчваше, караше я да се съмнява във всяко действие на Ханк, във всяка негова дума. Затова тя винаги бе нащрек, винаги настроена за война. Освен това такова отношение й служеше като щит, чрез който искаше да предпази от собствените си чувства. Просто беше по-лесно да мрази Ханк, отколкото да приеме истинските си чувства към него.

Те застанаха в единия ъгъл на залата и наблюдаваха младите и по-възрастните двойки, който се въртяха в ритъм на танца по излъскания паркет. Залата бе окъпана в светлина, а дамите носеха блестящи тоалети. Тереза беше необичайно мълчалива. Странно, но Жан Мериме отсъстваше и Саманта се зачуди дали това е причината за лошото й настроение, защото Тереза беше обикновено доста жизнена, когато французинът беше около нея. Беше смайващо какво внимание оказваше Тереза на Жан. А Шелдън, изглежда, изобщо не забелязваше, не разбираше, че го мамят. Но Саманта виждаше всичко. Опита се да намери някакво извинение за държанието на Тереза, но без особен успех. Погледите, които си разменяха, очевидната интимност между тях, това направо се набиваше в очи. Защо Шелдън не можеше да го забележи?

Шелдън ги остави за малко, за да донесе напитки, и Саманта застана сковано до Тереза. Не чувстваше никакво желание да говори с испанката. Освен това беше в лошо настроение и ако беше предизвикана, можеше направо да обвини Тереза в изневяра. Но това нямаше да помогне. Саманта нямаше никакво доказателство, а между тях се бе настанила вече трайна враждебност.

Няколко от приятелите на Шелдън поканиха Саманта на танц, но тя отказа. Ако Ханк бе тук, би приела, но той не бе дошъл. Искаше й се да не бе идвала. С удоволствие би си останала вкъщи с Джейми. Единствената причина, поради която посещаваше тези балове и вечери, бе, че искаше да ядоса Ханк, да му покаже, че може да излиза и да се забавлява, и да не мисли за него, Но когато Ханк престана да идва и да я наблюдава, тръпката изчезна. Всичко й стана скучно и безинтересно и често си го изкарваше на Тереза. Не, че тя не си го заслужаваше, но Саманта мразеше да се държи по този начин. Ханк бе виновен за всичко. Ако си бе отишъл, ако само можеше да не мисли за него…

В този момент Шелдън се върна е напитките и доведе неколцина свои приятели, който Саманта не познаваше. Тя не обърна особено внимание на представянето, но не можа да се въздържи и погледът й се задържа по-дълго върху един висок мъж и изключително красивата му жена. Те бяха такава хубава двойка и забелязвайки близостта и интимността между тях, Саманта бе обхваната от завист.

Вниманието й в миг бе привлечено, когато се спомена Тексас.

— …едно от именията Мейтлънд там всъщност представлява ранчо, което двамата с Анджела решихме да направим свои дом.

— Какво съвпадение — отбеляза Тереза. — Саманта също е от Тексас. Познавате ли се?

Мъжът се усмихна.

— Страхувам се, че не, мис Паласио. Тексас съвсем не е малък щат.

— Какво те води в Англия, Брадфорд? — осведоми се Шелдън. — Или просто си дошъл на посещение?

— Всъщност прекарваме закъснял меден месец. Исках Анджела да види Англия през пролетта, но миналата година не можахме да предприемем това пътуване, защото тогава си строяхме новата къща.

— Не си ми казвал, че имаш американски приятели, Шелдън. — Саманта не можа да се въздържи да не го укори. Знаеше мнението му за „американските привички“, затова бе доста изненадана да го види в такива приятелски отношения с този мъж. — Вие не сте се запознали в Тексас, нали?

— Не, мила. Запознах се с Брадфорд тук преди няколко години. Семейството му притежава имение недалеч от Блекстоун.

— И харесва ли ви тук, Анджела? — обърна се Саманта към красивата брюнетка с виолетови очи.