Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— По-студено е, отколкото съм свикнала — усмихна се Анджела.

— Знам какво имате предвид. За пръв път от единадесет години прекарвам зимата тук и почти ми измръзна…

— Саманта! — възкликна възмутено Шелдън.

— Успокой се, Шели! — подкачи го Саманта, като с удоволствие наблюдаваше как Шелдън придоби още по-мрачно изражение.

Брадфорд Мейтлънд избухна в смях, а очите му заблестяха с весел блясък.

— Имаш чудесна сестра, Шелдън, момче. Трябваше да ми разкажеш по-рано за нея. Когато се върнах в Америка, можех да й се обадя.

Анджела сръга съпруга си в ребрата.

— Не забравяй, че сега си женен мъж, Брадфорд Мейтлънд — заяви ядосано тя, а той я привлече по-близо до себе си и й прошепна нещо, което я накара веднага да се засмее.

Саманта се усмихна. Двамата страшно й харесаха. Те бяха открити, не се страхуваха да показват обичта си един към друг или чувствата, които ги вълнуваха. Сигурно е чудесно да изпитваш такова щастие, помисли си тъжно Саманта.

— Я вижте кой все пак е решил да се присъедини към нас! — измърка Тереза.

Саманта се обърна, като очакваше да види Жан Мериме.

Но към тях се приближаваше Ханк. Кръвта й започна да препуска бясно във вените, когато си помисли за смело деколтираната си рокля. Разбира се, нямаше да му обръща внимание. Сега щеше да се наложи да танцува с друг мъх. Наблюдаваше го как приближава, но погледът му този път не бе върху нея, а върху Брадфорд и Анджела Мейтлънд, които го гледаха открито. Лицето на жената изразяваше приятна изненада, но мъжът се намръщи.

— Не мога да повярвам! — извика Анджела с нескрито удоволствие. — Ханк Шавез!

— Анджелина! — Ханк се усмихна, като пое и двете й ръце. — Красива както винаги. И все още си с него, нали? — кимна той към съпруга й.

— Точно така — отвърна сковано Брадфорд. — Сега тя е моя жена.

— О, не съм си и помислял друго, приятелю — каза тихо Ханк, а очите му блестяха. — Въпреки че никога няма да разбера какво толкова намира тя в теб.

— Само се дръж по-далеч от нея — предупреди го Брадфорд и Саманта бе поразена, защото Брадфорд бе напълно сериозен.

— Спрете, вие двамата! — намеси се Анджела и двамата мъже отместиха погледи един от друг. — Не можете ли да се държите като стари приятели?

— Той е все така ревнив, нали? — прошепна Ханк на Анджела, а Брадфорд отново се намръщи. Ханк се разсмя. — Успокой се, амиго. Вече си се запознал с жена ми, нали? Как можеш да си помислиш, че ще гледам друга жена, когато имам съпруга, красива като Саманта?

— Тя е твоя жена? Проклет да бъда, ако… — Брадфорд започна да се успокоява. — Моите поздравления.

— Толкова съм щастлива заради теб, Ханк — добави Анджела.

— Аз също бих бил щастлив, ако тя нямаше намерение да ме убие с поглед — отвърна Ханк с престорена сериозност. — Като че ли и двамата имаме ревниви половинки, нали, малката? — Ханк намигна към Анджела — По-добре сега да обърна внимание на моята, преди да си е помислила, че я пренебрегвам прекалено много.

Саманта беше толкова разгневена, че по страните й бяха избили червени петна. Анджела… Анджелина… Това беше любимата на Ханк, жената, за която той говореше толкова често, жената, чието име бе произнесъл, когато бе пребит и в безсъзнание. А Саманта сега й бе говорила приятелски, дори я бе харесала! Да ги слуша двамата как си говорят, и той да я нарича ревнива! Направо абсурдно. Ревнива!

— Танцувай с мен, скъпа.

— Не! — изсъска тя, но Ханк не обърна внимание на отказа й, прегърна я през кръста и я повлече по дансинга.

— Като че ли нашият приятел си има неприятности — обърна се Брадфорд към Анджела, като също я поведе да танцуват.

— Не повече, отколкото аз — отвърна Анджела многозначително.

Брадфорд изръмжа нещо при намека за собствената му ревност. Тя бе причина почти да загуби жената, която обичаше.

— Въпреки това той с късметлия. Тя е истинска красавица.

— О, аз си мисля, че тя има не по-малък късмет.

— Така ли?

— Но той не е наполовина толкова голям, колкото моят късмет.

Брадфорд засия от гордост и я привлече към себе си.

— Обичам те, Анджела.

Саманта забеляза Брадфорд и Анджела, увлечени в танца, и очите й блеснаха гневно.

— Пусни ме, Ханк. Предупреждавам те. — Саманта се опита още веднъж да се освободи от прегръдката му, но не успя.

— Не се готвиш да направиш сцена, нали? Брат ти ни гледа.

— Не ме интересува!

— Защо си толкова ядосана?

— Не съм ядосана! — изфуча тя. — Как смееш да ме поставяш в такова неудобна положение? Как смееш да ме обвиняваш в ревност?