Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Нейният малък ангел, Джейми изцяло приличаше на Ханк, с изключение на живите изумруденозелени очи. Тяхното бебе.

Отчаяно й се искаше Жан да не бе вземал Джейми. Би могъл да поиска откуп за нея от Шелдън или от баща й. А може би Жан щеше да се обърне за пари към Ханк. Той можеше да не даде и цент за нея, но за Джейми би направил всичко. Жан! Как бе могъл да бъде толкова двуличен! И кога ще може да се върне вкъщи?

Като че в отговор на въпроса й Жан почука е бастуна си по вътрешната страна на каретата, която бавно спря.

— Излизайте! — заповяда той с дрезгав глас.

— Къде сме?

— Просто прави каквото ти се казва, Саманта.

Тонът му не търпеше възражение и тя не можеше да спори. Извън каретата бе малко по-светло, но не много. Намираха се в някаква гора, Самата хвърли бърз поглед във всички посоки, но навсякъде се виждаше само гора и нищо друго. Никакви къщи, само дървета. Къде бяха всъщност?

— Сам, но тук няма нищо — прошепна Фройлана, застанала до едната й страна.

Гласът й трепереше от ужас, Саманта обаче не изгуби присъствие на духа.

— Знам, Лана. Не се безпокой.

Опита се да успокои Фройлана, но сърцето й започна силно да бие. Внезапно Жан им хвърли дрехите.

— Облечете се — нареди той. — Не можете да бъдете намерени в този вид.

„Намерени!?“

— Защо спряхме тук, Жан?

— Няма нужда да продължаваме по-нататък.

— Не разбирам.

— Естествено, че не разбираш. Но скоро и това ще стане. — След това Жан извика на кочияша: — Питърс! Побързай, преди някой да е минал оттук!

Питърс слезе от каретата, а Саманта бе обзета от неясен страх.

— Жан, за бога! За какво е всичко това? — извика тя, като се приближи до Фройлана и Джейми.

— Наистина, това съвсем не е редно и можеш да бъдеш сигурна, че не ми доставя никакво удоволствие — въздъхна Жан. — Не бих искал да правя това, но се налага.

— Налага се какво? — извика Саманта.

— Няма нужда да изпадаш в истерия, Питър обеща да го направи бързо и безболезнено.

— Какво?

— Да ви убие, разбира се.

— Боже мой! — изпищя Фройлана.

— Сигурно не говориш сериозно, Жан — заяви Саманта неочаквано спокойно. Бе преминала етапа на вцепеняващия страх. — И поради каква причина искаш да ни убиеш?

— Пари — отвърна безстрастно Жан.

— Но аз не… — Саманта внезапно разбра. — Имаш предвид парите, които трябва да наследи Джейми? Ще ни убиеш само за да можете двамата с Тереза да вземете половината от парите от имението Блекстоун?

— Не половината, скъпа, макар че предполагам, можехме спокойно да живеем и с тази половина.

— Ние?

— Не се преструвай, че не си се досетила, Саманта — каза нетърпеливо той. — Шелдън е твърде наивен, за да подозира нещо, но ти не си.

— Ти и Тереза?

— Точно така.

— Но къде тогава с твоето място, Жан? — попита Саманта. — Тя ще се омъжи за брат ми. Ще се задоволиш ли положението на платен любовник?

— Тереза беше права. Ти си мръсна кучка Обаче не, на скъпия ти брат по-късно ще му се случи някакво нещастие. Такъв беше и първоначално планът ни. Жалко, че ти и момчето ти се изпречихте на пътя. Нямаше да се налага сега да ви убивам, ако не беше завещанието на дядо ти. Ако бяхме разбрали по-рано за него, никога нямаше да изберем Шелдън за съпруг на Тереза Питърс…

— Не почакай! — прекъсна го Саманта с трескав глас. — Жан, има и друг начин. Съпругът ми е богат, баща ми също. Няма нужда да убиваш никого.

— Хайде, хайде, скъпа, вече е твърде късно Сега знаеш за плановете ни. Още повече че имението Блекстоун си струва усилията, а Тереза е доста алчна жена. Свикнала е да живее нашироко. Когато семейството й изгуби богатството си, тя бе съвсем отчаяна.

Саманта много добре разбираше какво значи отчаяние. Беше на ръба на истерията, защото Питърс бе застанал до тях, като просто чакаше Жан да даде нареждане, за да започне да действа.

— Жан, моля те. Джейми е само едно бебе Дай го на друго семейство. Никой няма да узнае. Няма нужда да убиваш и него!

— Няма да стане! Парите така или иначе остават негови освен ако официално не е обявен за мъртъв.

— Не можеш да убиеш моето бебе!

— Мислиш ли, че на мен ми харесва това положение? — изкрещя й той. — Сега вече нямам никакъв избор. Всичко стигна твърде далеч. Така че повече…

Жан млъкна внезапно, тъй като ясно се чу тропот на конски копита. Жан изруга.

— Загубихме ценно време, а ето че сега някой се приближава. Питърс, отиди при конете, бързо. Ако някой започне да задава въпроси, кажи, че единият си е навехнал крака. Аз ще отведа жените в гората, докато конникът си отиде.