Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Когато пристигнаха в градската къща на Блекстоун, вече се зазоряваше. Шелдън продължи с Жан до затвора. Саманта почти съжали Тереза, когато Шелдън се разправи с нея.

Фройлана отнесе Джейми в стаята му, а Ханк последва Саманта в нейната спалня и затвори вратата след себе си. Тя се обърна и го погледна в очите. Беше му благодарна. Ако Ханк не бе намерил револвера й и не се бе досетил, че става нещо нередно, тя вероятно щеше вече да е мъртва. Те, в крайна сметка, бяха сключили примирие. Но само за известно време, помисли си тя.

— Какво искаш, Ханк?

Той не отговори. Саманта го погледна по-внимателно и забеляза мрачното му изражение. Той направо кипеше от ярост. Саманта изправи гръб, готова да се защитава.

— Отговори ми — настоя тя.

— Можеш ли изобщо да си представиш колко се изплаших за теб? — избухна Ханк. — Щяха да те убият!

Саманта вдигна упорито брадичка.

— Не ми дръж такъв тон! Вината не беше моя!

— Разбира се, че беше твоя! — изкрещя той. — Ако не ме държеше далеч от спалнята си, онзи французин никога нямаше да се добере до теб. Щеше да се наложи първо да убие мен!

— О, добре. И каква щеше да ми бъде ползата, ако те беше убил?

Двамата впиха погледи един в друг, след това Саманта се засмя на абсурдността на спора, който водеха, а Ханк също избухна в смях.

— Видя ли брат ми? — изкикоти се тя. — Готова съм да се обзаложа, че Шелдън бе готов отново да стреля по него, когато Жан се опита да обясни какво е направил.

— Ами ти? Да ме събориш на земята като някое теле.

— Жалко, че нямах въже.

— Тогава щеше да ме вържеш и да се опиташ да ме убиеш?

— Не постъпих чак толкова жестоко.

— Обаче загуби.

— Така ли? — усмихна се Саманта. — Забелязах, че не ме държа дълго време на земята, мистър Победителю — Със сигурност не както… преди.

Думите й веднага и отрезвиха. Защо каза това? Напомнянето на миналото разруши краткото им примирие. Ханк също го разбра. Но не искаше магията да свърши. Тази нощ разбра по-ясно от всякога колко много я обича. Впусна се в тъмнината да я търси, почти полудял от страх, че може да пристигне твърде късно. Трябваше да й го каже.

— Саманта.

Саманта отстъпи назад, готова да се защитава.

— Не, Ханк, мисля, че е по-добре…

Той я притегли към себе си и заглуши протестите й с целувка. Тя вдигна ръце, за да го отблъсне, но още преди го докосне, съпротивата й се стопи и тя обви ръце около врата му. Всичките тези месеци, през който биха разделени сякаш се стопиха, тя отново си спомни невероятната магия и удоволствие. Саманта отново искаше да изпита всичко това, още веднъж, за последен път.

Вече нямаше време за съмнения, не и когато той я целуваше по този начин. Ханк я вдигна и я отнесе в леглото. Робата й бързо бе захвърлена настрани, както и нощницата. Нито за миг дори Ханк не спря да я целува, постепенно разпалвайки страстта й. Когато се отстрани от нея, за махне и своите дрехи, Саманта осъзна, че с болезнено нетърпение очаква докосването му. Тялото му покри нейното, тя обви крака около кръста му и изви тяло като дъга, очаквайки проникването му.

Мислеше, че няма да понесе толкова много удоволствие, което дойде само няколко минути по-късно. Екстазът я заливаше на чувствени вълни дълго, дълго, а Ханк продължаваше да я люби страстно, докато и той достигна своята кулминация. Когато Ханк се отпусна върху нея изтощен и по този начин уязвим, внезапно Саманта бе изпълнена с нежност. Желанието му към нея бе истинско. С тази мисъл младата жена потъна в сън.

Ханк се събуди и веднага забеляза Саманта, застанала в другия край на леглото, с насочен към гърдите му револвер. Беше облечена само в бялата си нощница, косата й се спускаше свободно по раменете и гърба, но в очите блестеше неподправен гняв. Тя помръдна леко оръжието към него, подканяйки го с този жест да стане от леглото, и Ханк изруга тихо. Бе имал възможността да поговори с нея, но я бе изгубил, когато тя отговори на целувката му, Когато се събуди страстта, разговорът бе забравен. Наистина ли бе пропуснал шанса си да й признае чувствата си? Ядосан, той бързо облече дрехите си.

— Не играеш честно, Саманта.

— Не ми говори за честност — сопна се тя. — Ти се възползва от мен.

— Не. Само те целунах. Всичко, което се случи след това, стана между двама ни — заедно.

— Нямам намерение да говоря за това — отвърна упорито тя. — Просто си тръгни, Ханк.

Очите му се присвиха.

— По дяволите, Саманта, трябва да поговорим.

— Не.

— Но не можем да продължаваме по този начин и…